Женската страна в един мъжки спорт
Жулиета Ленкова е родена в град Плевен. Твърди, че от малка я влекат мотоциклетите. От 2005 година досега се състезава за Racing team Pleven. В момента е студентка във Великотърновския университет и следва Българска филология.
Ленкова е трикратен шампион на България по мотоциклетизъм в клас 125 сс., трикратен вицешампион на Източна Европа в същия клас, шампион в клас„Скутери“.
Двадесет и две годишната плевенчанка е борбена и последователна, макар че не е от хората, които за победа биха прекрачили границата. Но това съвсем не означава, че се предава лесно и не обича да печели. Точно заради своята непримиримост и упоритост Жулиета се е превърнала в любимка на публиката.
-Кога за пръв път се качи на мотор?
– За пръв път се качих на мотор едва на 5 години. Първият ми мотор бе направен от едно колело БМХ с двигател от резачка за дърва. От всички деца в семейството само аз успях да го подкарам. (усмихва се)
– Как започна всичко, от къде се появи тази страст към моторите?
– Баща ми е виновен, но и дядо също се е състезавал, така че аз съм израсла покрай състезатели и мотори. Затова някак съвсем естествено се ориентирах към този вид спорт. Явно съм наследила част от таланта им. От тях тръгна всичко.
-Изпитваш ли напрежение преди състезание? Какво те мотивира?
– Ооо… да, разбира се! Напрежение винаги има, в това е и тръпката, но с течение на времето се научаваш да го овладяваш. И тогава, всичко, което можеш, се случва. Мотивира ме чувството, което изпитвам, когато съм на старта. Тогава сякаш всичко около мен изчезва – оставаме само аз и моторът. Това усещане не може да бъде описано! Самата аз съм борбена личност и винаги искам да покажа на какво съм способна и какво мога. Така успявам.
– Участвала си в много състезания, кое е останало най-ярко в съзнанието ти и ще го помниш винаги?
– Има три състезания, които ще помня завинаги. Първото ми състезание през 2005 година. Тогава от 30 състезатели, аз завърших на четвърто място. За мен това беше страхотно изживяване.
Състезанието през 2008 година – тогава финиширах на първо място в клас „Скутери“. Един месец по-късно вече карах в по-високия клас SP 125 cc. и отново завърших на първа позиция. Тези състезания ще помня винаги, защото ми донесоха щастие и гордост, които не могат да се опишат с думи.
-Имала ли си състезание, което помниш с огорчение ?
– Състезанието през 2012 година в Турция. През цялото състезание бях лидер, но на обиколката преди финала настигнах прекалено бързо последния състезател и исках да го затворя с една обиколка. За съжаление се ударих в него, паднах на последния завой и не завърших състезанието. То е единственото в моята кариера, в което не успях да завърша.
– Какво правиш преди старта, суеверна ли си?
– Да! Винаги преди състезание обувам първо десния ботуш, след това левия. А преди изпит не изхвърлям нищо, дори боклука и не минавам от едно и също място всеки път. (смее се)
– Ти ли си избра номера, с който се състезаваш?
– Да, и това е част от моето суеверие – 18-ти е и моята дата на раждане и знам, че ми носи късмет.
– Как поддържаш спортната си форма, какво друго правиш?
– На този въпрос отговорът е много необичаен – почти никак, просто нямам време. Но понякога ходя на фитнес, а моторите са най-важното.
– Кой е твоят идол в мотоциклетния спорт, на кого се възхищаваш ?
– Марк Маркес, талантлив е и му се възхищавам заради стила му на каране и заради отношението му спрямо другите състезатели.
– Защо избра старата столица за място на твоето обучение?
– Аз трябваше да направя труден избор между София, Пловдив и Велико Търново. Поинтересувах се и проучих кой е най-добрият вариант за мен. Избрах Велико Търново, защото университета ще ми даде по-добра основа за успешна реализация в сферата, в която съм се насочила.
– Имаш ли някакви идеи, цели, мечти, които искаш да осъществиш?
– Искам най-вече цялото ми семейство и всички мои близки да сме живи и здрави. От там нататък всичко е възможно и всичко се постига. Но в спорта искам да извлека пълния максимум.
Жулиета, благодаря за споделеното с читателите на clicknews! Пожелавам ти да бъдеш винаги първа и да гониш още по-високи върхове.
Интервюто осъществи: Петър Цанов
Редактор: Христо Миков