Журналистическо обучение и работа в Хърватия

В Хърватия възможност за обучение по „Журналистика” има на различни места, но най-добрият университет предлагащ обучение по медии и комуникации  остава Факултет Политически науки към Загребски университет. В него се обучават студенти в специалности „Политология”, „Журналистика”  и „Връзки с обществеността”.

Снимка: Google

В следващите редове ще разкажа за впечатленията ми от метода на преподаване, работата в медия центъра и разговора ми със студенти и преподаватели в Загребски университет.

Обучението

Факултета по политически науки предлага възможност да се срещнеш с редица преподаватели, студенти и асистенти. Обучението на журналисти трае 5 години, като към това обучение влизат квалификационните степени бакалавър и магистър.

Специалностите са разделени на 5 – ТВ журналистика, Радио журналистика, Печатни медии, Нови медии и PR. Като във всяка една от специалностите работата протича по следния начин – 2 учебни години преобладава предимно теория, като студентите имат право да работят за университетските медии. От 3-та година стартира активна практика, като през това време студентите продължават да се обучават теоретично, но плана за работа изисква да работят предимно в медийният център. От 4-ти курс студентите започват да работят в медийният център като редактори – това са единствените редактори на учебно съдържание.

Практиката

Учебните центрове към университета се издържат от спонсорство и европейски програми. Чрез финансирането, което получават, университетските преподаватели по медия практика закупуват оборудване на стойност над 200 хил. долара. Медия центърът разполага с отделен етаж за телевизионно студио и редакция за социалните мрежи, и етаж за радио студия и вестникарска редакция.

Телевизионното студио разполага със 17 камери за външни снимки, множество настолни микрофони, тип брошка или студийни за вътрешна работа. Студиото разполага с 2 360 градусови камери за вътрешни записи на предавания, емисии новини и т.н. Студиото е разработено с виртуална реалност, като към осветлението му влизат 8 професионални прожектора. Разбира се към всичко това са включени 8 компютъра за монтаж на живо, както и още 12 компютъра за работа на студентите. Освен това университетската телевизия разполага с обособена зала с професионална техника за запис на фоновия глас, редакция за 4 и 5 курс, в която се помещават още 6 компютъра. Разбира се всичко това се управлява от голям софтуерен сървър.  

Студентите, които изучават телевизия работят постоянно, като заснемат десетки репортажи на ден. Най-отдалечената точка, на която са снимали студенти е била Белград, където са отразявали международно събитие. Програмата върху която работят студентите е с 24 часово излъчване по местните кабелни оператори, а всеки ден от техните зали се разработва 40 минутно предаване за Национална телевизия Хърватия.  Всички текстове на материалите на студентите, новини и актуални видеа се качват и на уеб сайта на телевизията ( http://televizijastudent.com/ ).

Студентското радио не отстъпва по мащаби и организация на телевизията. В него се помещават 3 студия, в които студентите записват своите живи предавания. Всички предавания се излъчват на честота 100,5 и превръщат университетското радио в най-слушаното радио в Загреб. Приходи за набавяне на оборудване и реклама си набавят сами чрез разпространение и продажба на различни материали, част от които листчета за цигари с логото на радиото.

Мащабната им дейност и различните мероприятия които организират им набавя необходимите приходи и слава за закупуването на професионални пултове, компютри, софтуери, микрофони и редица други технически принадлежности за по-добра работа. Всички фенове на радиото, които искат да научат повече за предаванията, програмата или някои от любопитните и интересни теми, които не са казани в ефир го правят и на уеб сайта им ( http://www.radiostudent.hr/  ).

Работата на университетският вестник е доста интензивна и забързана. Всеки месец студенти подготвят университетско издание в реален размер от 24 вестникарски страници, отпечатано на оригинална вестникарска хартия. Работата по изготвянето върви през целия месец, като освен за хартиеното издание, студентите работят и за онлайн материалите си (http://www.globalnovine.eu/ ).

Свободата на словото

В работата на студенти и преподаватели по „Журналистика” и „ Връзки с обществеността” няма място за политика, поне така отговарят студенти и преподаватели на въпроса – Има ли натиск от страна на различни политически и икономически фактори над свободата на словото в Хърватия и практиката на студентите? Разбира се, обаче, това не спира някои организации да се опитват да оказват влияние към журналисти и студенти.

В няколко разговора със преподавателя по „Нови медии” – проф. Домагой Бебич, преподавател с 20 годишен опит,  и студентът в специалност „Журналистика” – 4 курс – Янко Дебеляк изяснихме влиянието на политическия и икономически елит над медиите. И двамата разказаха какво е необходимо да правиш, когато работиш като журналист в Хърватия, а именно да внимаваш как и какво точно пишеш за Европейския съюз.(Пример за влиянието на ЕС в Хърватска национална телевизия е предаване по HT4, което представя европейски проекти на територията на Хърватия.)  Като тук посочиха, че това не означава изкривяване на истината или фалшификация на новините, а напротив работи се върху реалните факти, но се поднасят внимателно. Според студентите, няма натиск от страна на различни организации, политически или икономически обвързани лица. Студентските текстове се разработват единствено и само по преценка на студента, като се редактират от състудентите им, като редакцията се състои в проверка и редакция на правописни и граматични грешки.

Проблемите, пред които се изправя журналистиката

В Хърватска повечето студенти по журналистика работят професионални медии, задължително в сферата, която изучават. В разговор с някои от студентите 3 и 4 курс, които активно упражняват професията, стана ясно, че колкото и високо журналистическо ниво да поддържат медиите, проблеми има. Проблемите обаче са за сметка на работещите в медиите – ниско заплащане за голям брой работни часове. Проблем в заплащането не е единствен, оказва се, че националните медии имат по – голяма цензура и по – ниски заплати, докато частните RTL и NOVA осигуряват по-голяма свобода при подготвяне на материалите и повече сигурност от финансова гледна точка.

Като проблем се настаняват и фалшивите новини, както и недоверието към лайфстайл журналистиката. По думите на студента Янко Дебеляк проблема с фалшивите новини е сериозен и превзема масовите сайтове за разпространение на новинарско съдържание. Въпреки това, обаче, доверието към журналистите не се е изгубило, а напротив. Все още професията „журналист” се цени от хърватите.

Новите медии срещу традицията

Въпроса за масовото „заличаване” на традициите в медиите се забелязва  в десетки страни по цял свят. Навлизането на масовите и нови медии намаля драстично рейтингите на големите телевизии и напълно унищожава вестникарското дело. В Хърватия обстановката не е по различна. Масовите медии започват поетапно да губят своите функции и да предприема отчаяни действия в изграждането на „нови” модели на работа.  Причината е слабата аудитория на телевизиите и вестниците, както и активното засилване на интернет влиянието.

Разбира се, това влияние се забелязва и от студенти и от преподаватели. В учебните програми на студентите влиза обучението по „Нови медии” . Именно по тази дисциплина преподава проф. Домагой Бебич, който обяснява на своите студенти важността на новите медии в рекламата, развитието и функциите на журналистиката. В неговите лекции той представя най-добрите начини за привличане на аудитория, как да се организират реклами за популяризиране на медия, кампания и пр.

ПР-и срещу журналисти? Има ли вражда?

Популярно, в последните години, е твърдението, че ПР-те заемат успешно мястото на журналисти, а техните материали могат да заемат мястото на репортажите, които и без това обслужват нечии интереси. А не добрата работа между журналисти и ПР-и често води до конфликти и не добре свършена работа.

Във Факултет по политологи обучават своите студенти за съвместна работа между журналисти – ПР-и – политолози и т.н. В практическата си работа всеки от обучаващите се студенти има своя работа – студентите в специалност радио, телевизионна и прес журналистика разработват материали в трите медийни центъра. Студентите по нови медии и ПР работят върху съдържанието в уеб сайтовете и социалните мрежи на факултета, телевизията, радиото и вестника. Разработват различни кампании, реклами и социални дейности, с които разпространяват и популяризират работата си в университета.

Заключение

Работата в Загребски университет представя качеството и методите на обучение във факултета. Студентите по „Журналистика” и „Връзки с обществеността” работят постоянно върху съдържанието на университетските медии и получават качествена и реална подготовка за предстоящата им работа. Чрез своята практика студентите си набавят нужните знания за бъдещата си работа, разбират действителните проблеми, пред които се изправят журналистите в своята работа и успяват да се докоснат до всеки аспект на журналистическата работа.

Автор: Ирина Илиева