Вероника Маринова: „Гордея се, че съм българка“

Брегенц, Австрия
Вероника Маринова е на 23 години, от Враца. Завършила е математическата гимназия в града под Околчица, паралелка „География с немски език“. Нейното хоби е да снима, като имаше възможност да упражнява тази си страст с местен фотограф, който работи с известни модели и е един от най-добрите в сферата. След като завърши средното си образование Вероника продължи обучението си в Германия.
Ето какво разказа за следването си, трудностите, които е изпитала в началото и до кои забележителности се е докоснала през свободното си време младата дама.
Едно интервю за новото начало и сбъдването на мечтите!
1.Вери, от пет години си в Германия. Разкажи ни за живота там, каква е най-голямата разлика между Западна Европа, Балканите и, в частност, България?
– Сега като казваш, че са се минали пет години, не мога да повярвам как лети времето. До вчера деляхме един чин и се чудехме как да изтърпим госпожата по математика и какво ще правим, когато завършим. Спомням си как заминах малко на шега и никой не ми вярваше, че ще успея. Имаше хора, които се смееха и ми казваха, че няма да се справя. Това бяха хората, които ме мотивираха да се боря.
В началото ми беше трудно, дори немският ми не беше толкова добър. Трябваше да се интегрирам в напълно непозната страна. Нямаше леля, при която да остана или роднина. Нямах приятели, семейството ми липсваше, страхувах се дали ще намеря приятели, имаше моменти, в които исках да се върна. Всичко, обаче, си струваше.
В Германия всичко е регламентирано и подредено. Да започнем от транспорта, наистина я има тази немска точност, за която всички говорят. Германците се грижат за това, което имат, а не като нас, само чупим и нехаем за нищо. Здравеопазването е на високо ниво. Хората спазват законите, и когато отидеш на работа, получаваш заплата, с която не трябва да теглиш кредит, за да оцелееш. Неща, които в България липсват, за съжаление… Има и от нас какво да учат… Магазините не работят по празниците и в неделя (какви празници имат само, например Fasnacht, хората се маскират цяла седмица и обикалят из града пияни, но казват, че гонят злите духове). В началото забравях това и нямах нищо в хладилника . (Смее се)

Ротах Егерн, Германия
2. Работила си в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. Колко време ти отне да свикнеш в областта, още повече, че е съвсем далечно от географското обучение, което си завършила в гимназията?
– Беше ми трудно, трябваше да свикна да нося по три и повече чинии, което си беше не лека задача. Никога не бях работила в тази сфера, но ми трябваха пари по време на следването. Още по-труден беше ежедневният контакт с гости и клиенти, които имаха винаги специални желания. Имаше оплаквания, защо ножът не е сложен с един сантиметър по-наляво и още какво ли не. След известно време свикнах, а работата ми помогна да подобря немския.

Виена, Австрия

Виена, Австрия
3. Посетила си Австрия, Чехия и Швейцария. С какви впечатления си от тези страни?
– Когото човек има време и желае да пътува, определено бих ги препоръчала и трите.
Много е красиво, има какво да се види и посети. Когато си в Швейцария не можеш да ги разбереш тези хора просто. Какъв немски само… Grüzi (така казват „Здравей“) и много други смешни неща… Но си заслужава, през свободното време пътувам с удоволствие.

Чески Крумлов, Чехия
4. Със сигурност вече имаш много познати и приятели. Какво им разказваш за родния край?
– Много се радвам, че успях да намеря приятели. За да съм честна не всички немци гледат на нас, чужденците, с добро око. Има и студени хора, които не са толкова дружелюбни и приветливи както ние българите. Има моменти, в които това много ми липсва. Но покрай следването намерих много готини приятели, които всеки път се чудят на издръжливостта ми, когато танцуваме и казват, че това се дължи на балканската ми кръв и темперамент и за това искат да посетят България… е и заради ракията и морето.

Виена, Австрия
5. Твоето хоби е фотографията. Имаше възможност да работиш с Ивайло Петров – един от най-добрите в сферата. Как се случи и с какво ти помогна стажът при него?
– Фотографията е като друго измерение за мен. Когато съм с фотоапарата забравям за всички проблеми. Ако можех щях да се омъжа за моя любим Nikon. За това потърсих и в Интернет къде мога да се развивам и попаднах на Ивайло. Писах му, че искам да се развивам на професионално ниво. Започнахме да работим заедно, беше и трудно. Много хора шушукаха зад гърба ми, защо работя с него, но това не ме интересуваше.
Научих много и създадох нови приятелства.
Сега снимам познати.
6. Много хора казват, че в България няма бъдеще. Според теб в чужбина ли е по-добре? Мислиш ли за завръщане в родината?
– Мисля, че е въпрос на възгледи и нагласа. Има хора, които не могат да свикнат и се връщат в България, което е правилно, щом човек не е щастлив в една среда. Ние, обаче, мислим, че когато човек отиде в чужбина получава всичко на готово и едва ли не парите растат по дърветата. Е, не е така, трябва да си упорит и да работиш здраво, за да успееш. Не знам дали ще се върна, твърде упорито се борех да завърша, а и сега искам да се развивам в областта на дизайна, да надграждам знанията в хотел мениджмънта, които имам.
Обаче, където и да съм, си оставам българка и се гордея с това!
Снимки: личен архив