Вероника Маринова: „Гордея се, че съм българка“

Брегенц, Австрия

Вероника Маринова е на 23 години, от Враца.  Завършила е математическата гимназия в града под Околчица, паралелка „География с немски език“.  Нейното хоби е да снима, като имаше възможност да упражнява тази си страст с местен фотограф, който работи с известни  модели и е един от най-добрите в сферата. След като завърши средното си образование Вероника продължи обучението си в Германия.
Ето какво разказа за следването си, трудностите, които е изпитала в началото и до кои забележителности се е докоснала през свободното си време младата дама.
Едно интервю за новото начало и сбъдването на мечтите!

1.Вери, от пет години си в Германия.  Разкажи ни за живота там, каква е най-голямата разлика между Западна Европа, Балканите и, в частност, България?
–   Сега като казваш, че са се минали пет години, не мога да повярвам как лети времето.  До вчера деляхме един чин и се чудехме как да изтърпим госпожата по математика и какво ще правим, когато завършим.  Спомням си как заминах малко на шега и никой не ми вярваше, че ще успея.  Имаше хора, които  се  смееха и ми казваха, че няма да се справя.  Това бяха хората, които ме мотивираха да се боря.
В началото ми беше  трудно, дори немският ми не беше толкова добър.  Трябваше да се интегрирам в напълно непозната страна.  Нямаше  леля,  при която да остана или роднина.  Нямах приятели, семейството ми липсваше,  страхувах се дали ще намеря приятели,  имаше моменти,  в  които  исках да се върна.  Всичко, обаче, си струваше.
В Германия всичко е регламентирано и подредено.  Да започнем от транспорта,  наистина я има тази немска точност,  за  която всички говорят.  Германците се грижат за това,  което имат, а не като нас, само чупим и нехаем за нищо.  Здравеопазването е на високо ниво.  Хората спазват законите,  и  когато отидеш на работа,  получаваш заплата,  с която не трябва да теглиш кредит,  за да оцелееш.  Неща,  които в България  липсват, за съжаление… Има и от нас какво да учат…  Магазините не работят по празниците и в неделя (какви празници имат само, например Fasnacht,  хората се маскират цяла седмица и обикалят из града пияни, но  казват, че гонят злите духове).  В  началото забравях  това и нямах нищо в хладилника . (Смее се)

Ротах Егерн, Германия

2. Работила си в сферата на ресторантьорството и хотелиерството.  Колко време ти отне да свикнеш в областта, още повече, че е съвсем далечно от географското обучение, което си завършила в гимназията?
– Беше ми трудно, трябваше да свикна да нося по три и повече чинии, което си беше не лека задача. Никога не бях работила в тази сфера, но ми трябваха пари по време на следването. Още по-труден беше ежедневният контакт с гости и клиенти, които имаха винаги специални желания.  Имаше оплаквания, защо ножът не е сложен с един сантиметър  по-наляво  и още какво ли не.  След известно време свикнах, а работата  ми помогна да подобря немския.

Виена, Австрия

Виена, Австрия

3. Посетила си Австрия, Чехия и Швейцария. С какви впечатления си от тези страни?
–   Когото човек има време и желае да пътува, определено бих ги препоръчала и трите.
Много е красиво, има какво да се види и посети.  Когато си в Швейцария не можеш да ги разбереш тези хора просто.  Какъв немски само… Grüzi (така казват „Здравей“)  и много други смешни неща…  Но си заслужава,  през свободното време пътувам с удоволствие.

Чески Крумлов, Чехия

4. Със сигурност вече имаш много познати и приятели. Какво им разказваш за родния край?
– Много се радвам, че успях да намеря приятели. За да съм честна не всички немци гледат на нас, чужденците,  с добро око. Има и студени хора, които не са толкова дружелюбни и приветливи както ние българите.  Има моменти,  в които това много ми липсва.  Но покрай следването намерих много готини приятели, които всеки път се чудят на издръжливостта  ми,  когато танцуваме и казват, че това се дължи на балканската  ми  кръв  и  темперамент  и за това искат да посетят  България… е  и заради  ракията  и  морето.

Виена, Австрия

5.  Твоето хоби е фотографията. Имаше възможност да работиш с Ивайло Петров – един от най-добрите в сферата. Как се случи и с какво ти помогна стажът при него?
– Фотографията е като друго измерение за мен. Когато съм с фотоапарата забравям за всички проблеми. Ако можех щях да се омъжа за моя любим Nikon. За това потърсих и в Интернет къде мога да се развивам и попаднах на Ивайло. Писах му, че искам да се развивам на професионално ниво.  Започнахме да работим заедно, беше и трудно. Много хора шушукаха зад гърба ми, защо работя с него, но това не ме интересуваше.
Научих много и създадох нови приятелства.
Сега снимам познати.

 
6. Много хора казват, че в България няма бъдеще.  Според теб в чужбина ли е по-добре? Мислиш ли за завръщане в родината?
–  Мисля, че е въпрос на възгледи и нагласа. Има хора, които не могат да свикнат и се връщат в България, което е  правилно,  щом човек не е щастлив в една среда. Ние, обаче,  мислим, че когато човек отиде в чужбина получава всичко на готово и едва ли не парите  растат по дърветата.  Е, не е така, трябва да си упорит и да работиш здраво, за да успееш. Не знам дали ще се върна, твърде упорито се борех да завърша, а и сега искам да се развивам  в  областта на дизайна, да надграждам  знанията в хотел  мениджмънта, които имам.
Обаче,  където и да съм,  си оставам българка  и се гордея с това!

Снимки: личен архив