Почивай в мир, Стефчо!

Стефан Нанкинов – усмивка, добро настроение, позитивизъм, лъчезарност, упорит дух и много амбиция. Това си представя всеки човек, който го познава, когато чуе името му. Веселяк, добряк и бъбривко, винаги успяваше да буди доброто у хората. В него намираха дом най-светлите чувства и най-добрите качества, които млад мъж може да притежава. Винаги с уважение към по-възрастните, авторитетните, приятелите, познатите и непознатите. Винаги любознателен и искащ да знае. Да научи повече. Да може повече. Да бъде добър.

И беше.

Стефчо беше неразделна част от нашето студентство. Той винаги се занимаваше с нещата, с които никой не искаше да се занимава – носеше книжките при инспекторката, при преподавателите за заверки, уговаряше датите за изпитите и винаги беше на лекции – отговорникът на курса. Успяхме да го опознаем през тези четири години – той беше добър човек, с големи мечти и още по-голямо сърце. Всички можехме да разчитаме на неговата помощ винаги и за всичко.

Беше приятел.

Амбицията за успех му беше спътник в живота. Силният му дух никога не позволи да се откаже от мечтата му да бъде добър журналист. Най-голямата му мечта. Разказваше на всички, че още в трети клас, едва на 9, е решил, че това е съдбата му и всеки ден се бореше това да се сбъдне. И успя, макар и за кратко.

Остави отпечатък у всеки от нас, Стефчо! Почивай в мир!

Колегите от специалност „Журналистика“, випуск 2018