Айдън Ариф от ФК „Сборката“: „Искам да оставя името си в българския футбол“

Един отбор, който е създаден през 2019 година, състезаващ се в Аматьорската мини футболна лига във Варна, привлича вниманието със своя хъс за победа и стабилна селекция. В „Сборката“ са привлечени футболисти със солиден опит и стаж в редица известни отбори. Футболистите са предимно юноши на ПФК „Черно море“, „Спартак“ (Варна), „Лудогорец“ (Разград) и ПФК „Нефтохимик“ (Бургас). Има състезатели от Варненската окръжна група – от ФК „Аксаково“ – Костадин Йорданов и от „Девня  2005 „ – Владислав Печиняков.

Ексклузивно интервю даде звездата на тима и негов капитан – Айдън Ариф, който е бивш състезател в националното първенство по футзал на „Черно море Мания“ и настоящ на „Варна Сити“. В момента е основен играч на състезаващия се в Североизточната Трета лига – ФК „Тополи“. Айдън разказа за началото на своята кариера, трудностите, през които е минал, за да стигне до тук, за ФК „Сборката“ и за какво мечтае един футболист на 22 години.

1. Минал си през школите на бургаските „Нефтохимик“ и „Черноморец“. Отбори, оставили отпечатък в българския футбол. Как започна твоята кариера на зеления килим и какво ти донесе престоя в двата клуба?
   – Да, имах кратък престой в „Нефтохимик“, но си контузих коляното и 2 години лекувах контузията. Бях 8 клас, когато се случи това. Чак в 11 клас започнах отново да играя. Беше доста тежък период за мен, защото не знаех какво ще се случи след това, дали щях да съм този футболист, който бях. Имах много въпроси в главата си по това време. Нямаше човек, който да ме подкрепя и аз сам преодолях голямото разочарование от това. Пуснах се във фитнеса да придобия мускулна маса, защото бях 55 кг по това време, а когато се завърнах -около 67. В началото бях доста предпазлив. Не очаквах нищо, защото периода без сериозен футбол беше цели 2 години. Предстоя в двата клуба ми донесе доста приятелства и приятни емоции, но и доста тъжни такива. Бяхме на един мач разстояние от Младежката Шампионска лига. Това бе доста тежък момент, който беше в съзнанието ми доста дълго време. В „Черноморец“ конкуренцията беше огромна, даже не знаех как получавах толкова време за игра, защото другите според мен бяха по-добри. Така виждах нещата.
2.  Твоят отбор ФК „Сборката“ се състезава в първенството на АМФЛ Варна и в турнира „Grand cup“. Програмата и на двата фронта не е лека. Как успявате да държите добро ниво както в първенството, така и в турнира?
   – Аз играя в три отбора. Не знам и аз, просто не мисля изобщо за умората в краката ми. Във вторник имам две тренировки. Едната е от 19 до 20, а другата – 20: 30 -22 часа. В четвъртък пак, в събота и неделя по два мача. През другите дни по една тренировка. Доста е тежко да, но като знаеш какво ти е коствало да си тук в момента, се наслаждаваш на всеки един момент независимо дали играеш футзал , футбол и мини футбол 7х1. Много хора ми задават същите въпроси, но знаят, че давам всичко от себе си във всяка минута на терена и се опитвам да помагам на съотборниците ми. Да радвам хората, които имат надежди в мен. Програмата не е лека, но аз мисля, че трябва да минеш през най- лошото, за да успееш.
3. Ти си капитанът на тима. Отбор, създаден през 2019, но бързо се превърна в неудобен за съперниците. Тежка ли е капитанската лента? Какво означава тя за теб?
   – Да, капитан съм. Благодаря на един човек, който ме е избрал за това място. Аз винаги съм искал да бъда капитан на някой отбор. Бил съм само на универсиади и такива турнири. Чувствах се в свои води. Това ме кара да играя по-добре, с голяма увереност и да давам съвети на моите съотборници. Те много добре знаят на какво съм способен и никой от тях никога не е казвал лоша дума за мен на терена, защото знаят през какво преминавам, за да играя с тях в неделя – втори мач. Капитанската лента означава за мен много. Не мога да опиша това чувство. Дано някой ден и в другите си отбори бъда капитан и да повеждам отбора си напред. Да карам съотборниците ми да играят и да се раздават за мен. Мисля, че това ми е най-доброто качество – да накарам другите около мен да са по-добри и със своята енергия и себераздаване и те да придобият от тази енергия.
4. До къде се простират мечтите ти, свързани с футбола?
   – То е нещо много повече от мечта. Аз съм човек, който е от село Билка. Човек, който не е имал най-хубавия терен за игра, най-добрите треньори под ръка, нито сме имали топка, все се пукаха и нямахме хубава топка за игра. За мен това е голям успех, защото съм свикнал на най-лошото във футбола. Даже още като отида на село винаги играем футбол и аз се наслаждавам на всеки момент, в който играя даже и там. Факт е, че никой не ми е помагал в тренировките и съм стигнал до тук. Първите ми конуси и последните ми, ги взех като бях на 9 години. Бяха последните пари на родителите ми. Плаках 2 часа за тях и останахме гладни вечерта, но тези 30 лева промениха целия ми живот. Като характер и като човек, футболът ми е дал много и е отнел много,  и ще го прави още и още. Футболът ми даде едно важно качество – дисциплината. Тя е нещо, без което никой спортист не може. Тя те променя много и те кара да се замисляш, но НИКОГА няма да те подведе.
   Снимки: АМФЛ Варна