Моника Георгиева: За да постигнеш каквото и да е в спорта, всичко зависи от теб!

Моника Георгиева, 23 г., е родена в гр. Горна Оряховица. Тренира  лека атлетика от 12 години. Състезава се за лекоатлетически клуб „Локомотив 2010“ (Г. Оряховица). Треньор на Моника е Стефан Русанов, с който работи от 8 години. В момента тя е студентка във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, и следва „Педагогика на обучението по физическо възпитание и спорт“.

Двадесет и три годишната лекоатлетка е многократна шампионка на България в дисциплините 1500 м. и 800 м. Участвала е на много Балканиади и Европейски първенства за девойки и жени на 800 м. и 1500 м.

През 2011 г . се състезава на европейския младежки олимпийски фестивал в Трабзон (Турция) на 1500 м., като успява да завърши пета. Младата лекоатлетка  взима участие на Европейското първенство по крос в Белград през 2013 г.,а две години по-късно се съревновава  на Европейско до 23-годишни на 800 м., като финишира на 16-то място. Ето какво сподели талантливата лекоатлетка Моника Георгиева.

– Би ли разказала за детството си, откъде тръгна всичко и как се запали по леката атлетика?

– Увлечението ми по спорта започна от 2003 г., като основното ми занимание бяха народите танци. Първият ми допир до леката атлетика продължи 3 месеца. Времето не бе достатъчно, за да задържи вниманието ми. Игрите с децата пред блока бяха най-голямото забавление за мен.

За втори път чак през 2005 г. на шега реших да се запиша на крос в Горна Оряховица, като нямах очаквания да спечеля, но се случи. Спечелих! Тогава след състезанието дойде треньорът Яница Илиева, като ми препоръча да се запиша в клуба по лека атлетика, но аз не приех на сериозно предложението й, измисляйки си някакво оправдание, за да ме остави (смее се).

По ирония на съдбата имаше отново състезание. За голямо учудване на треньорите се представих по-добре от техния фаворит. След състезанието треньорът Я. Илиева заяви, че трябва да се запиша в клуба и категорично няма да приеме отказ. След като тя проведе разговор с моя учител  реших да приема предизвикателството, като паралелно се занимавах с народните танци. Това продължи 4 години.

Успешно съчетавах двете неща, като в този период успях да осъзная, че леката атлетика е моята страст. През 2009 година се отказах от народните танци и се отдадох напълно на леката атлетика.

– Помниш ли как протече първата ти тренировка?

– Спомням си едно единствено нещо, което няма да забравя. При правенето на бегови упражнения винаги си слагах ръцете на кръста сякаш започвах да играя хоро (смее се).  Всички много ми се смееха за тези мои действия и ми отне доста време да оправя този мой пръв инстинкт от народните танци.

– Кой е най-незабравимият момент в спортната ти кариера?

– На този въпрос ми е винаги много трудно да отговоря, тъй като всяка една победа е много важна за мен! Спомням си през 2015 г., когато треньорът ми Стефан Русанов ми се обади с новината,че ще участваме на Европейско до 23-годишни в Естония. Тогава се разплаках от радост.

Но знаеш ли, най-незабравимите ми моменти са винаги когато след финала на някое състезание погледна треньора си, а той без да ми каже и дума разбирам, че съм се справила много добре. Това ми дава още една доза щастие и сила, за да продължавам  да се трудя.

– Ти успя да подобриш 16-годишен рекорд на Даниела Йорданова от 1999 г. на 4000 метра. Нужни ли бяха жертви, за да постигнеш това?   

– Това е доста трудно за описване! Този рекорд дойде доста неочаквано за мен, но в  сравнение с 2015г., която бе много успешна за мен, треньорът ми знаеше, че ще успея да го подобря. Всичко зависеше от условията на терена, по който бягахме. Това е новогодишен крос и всички състезатели отиват да се забавляват, не съм и мислела за рекорди.

А до това какви жертви се правят, за да постигнеш каквото и да е в спорта, всичко зависи от теб, какво можеш и би дал от себе си. Аз живея в мой собствен свят, в който много неща са забранени, но това е единствено и само защото така го искам и знам, че така трябва да е, за да успея да израствам.

– Имаш ли идол, който те вдъхновява?

– Винаги съм се възхищавала на Даниела Йорданова. Като по-малка си казвах ,че един ден ще приличам на нея и ще участвам на олимпиади (усмихва се).

– Какво е мнението ти за зачестилите допинг скандали в леката атлетика? 

– Не съм много компетентна по този въпрос, но ще ви отговоря на въпроса с въпрос. Вие как мислите, защо се говори само за руски атлети, и как може те да са най-черните в тази игра на котка и мишка?

– Защо избра старата столица за място на твоето обучение?

– Бях приета два пъти в НСА, но така и не можах да пречупя това мое желание за спокойствие. София е голям град, който не е за мен, аз обичам спокойствието и късите разстояния. Аз живея в Горна Оряховица и тук тренирам, а Велико Търново беше най-добрият вариант да съчетая учението и това което обичам да правя.

– Имаш ли някакви идеи, цели, мечти, които искаш да осъществиш?

– Да имам! Доста са, но знаеш ли, сега ме хващаш в такъв период, в който единственото ми желание е да съм здрава и да нямам контузии, за да продължа с реализирането на целите, мечтите и идеите, които имам.

– Какво най-често правиш през свободното си време, имаш ли хоби?

– В единственият пълен свободен ден, спя до по-късно и след това излизам на дълга разходка с кучето ми. Обичам природата, да играя на игри  и да разпускам с приятели.

 Накрая искам да благодаря на треньорът, ми Стефан Русанов. Благодарение на него успях да се завърна на пистата, защото през 2008г. се бях отказала от леката атлетика и почти година не тренирах пълноценно. Ако не бе г-н Русанов, нямаше да съм това, което съм в момента. Благодарна съм му за всичко, което прави за мен и най-вече за подкрепата, която ми дава.

Моника, благодаря за споделеното с читателите на „bgpress.eu“! Пожелаваме ти успешна реализация и не спирай да гониш мечтите си!

Автор: Петър Цанов
Редактор: Цветомир Христов