Из пустеещите коридори на училището в с. Пчелище: разруха, разпилени вещи и тишина

Няма по-тъжен изоставен обект от едно училище. Няма по-тъжна тишина от тишината по коридора, там където детският смях и глъчка не са спирали. Когато влезеш в изоставен обект, въображението ти се запалва. Представяш си как учениците са пълнели коридорите и класните стаи, как децата са играли в двора и колко много човешки съдби са поставили основите на своя житейски път.

Отворено през 1932 година училище „Отец Паисий“ в село Пчелище, Великотърновско, сега тъне в разруха. Построено в околията на селото, то е събирало ученици не само от близките села, но и от по-далечни места, включително и Велико Търново. В изграждането на училището са взели участие както учители, така и ученици. За по-малко от година те успяват да вдигнат три етажа, но за съжаление 68 години по-късно коридорите му пустеят. Една от главните причини училището да пустее е изселването на хората от селата към градовете. Броят на учениците започва да намалява драстично и така се стига до затварянето на поредното българско учебно заведение. След 2000 година сградата на училището е участвала в търгове над 20 пъти, но без успех. Въпреки проектите за стопанисването му, днес то продължава да тъне в разруха и тишина. Често сградата е обект на вандалски прояви. Опожаряване, счупени стъкла, кражби на консумативи, са само малка част от причинените щети.

В някои от пустеещите класни стаи има запазени материали, които могат да бъдат полезни на работещи училища или детски домове. Освен запазените учебни пособия, въпреки вандализма, сградата успява да се запази през годините. Жителите на село Пчелище се надяват скоро училището да намери своя нов собственик и сградата да бъде възстановена. А до тогава то ще е поредното ослепяло око на българската просвета.

Автори: Радостина Горанова и Николета Колева
Снимка: авторките
Редактор: Стефан Нанкинов