Националната баскетболна асоциация – от мъжкия спорт до крупния бизнес
Баскетболът е спорт, който или харесваш от първия си досег с него, или не разбираш цял живот. Всяка една спортна натура в страната знае, че меката на тази игра е САЩ, където са се раждали и продължават да се раждат истински магьосници с топката в ръка. Но нека разгледаме периода на истински разцвет на играта, а именно втората половина на 20-ти век.
Тогава, когато, за да играеш баскетбол не се изискваше само да можеш да дриблираш между краката и да вкарваш от далечно разстояние. Изискваше се сърце, душа, 110% раздаване на полето – и в защита, и в нападение. Това бе баскетболът през 60-те и 70-те години на XX век, а фигури като Уилт Чембърлейн, Джери Уест, Бил Ръсел и Карим Абдул-Джабар бяха истински посланици на играта в международен план. Появиха се и играчи, които въпреки ръста си, постигаха невиждани статистики. Например великият Оскар Робъртсън, който, въпреки че се подвизаваше в лигата като гард, успя да запише сезон със средни показатели от 30 точки, 10 борби и 10 асистенции – нещо нечувано досега в баскетбола. Нo тогава играта бе различна, хората плащаха по 10 долара, за да гледат зрелище, което ги пращаше в друго измерение. Твърдата игра, т.нар. „trash talking“ (на жаргон – псуване), по време на срещите правиха играта още по-красива.
Дойде и ерата на Меджик Джонсън, Лари Бърд, а естесвено и Майкъл Джордан. Ера, в която най-често срещаните „стрелби“ в мачовете бяха буквално ударите, които си разменяха играчите при спречкване между двата тима. Никой не можеше да откъсне очи от паркета, на който всеки ден великият номер 33 – Лари Бърд казваше на противниците си: „Ще стрелям тройка и после ще те гавря цял мач“ – и после наистина го правеше. Тогава, когато Майкъл Джордан каза на своя персонален пазач, че ще вкара 50 точки и дори преизпълни задачата си, след като наниза 54 точки за рекордно малко време. Да не забравяме и бруталните физически сблъсъци на и извън игрището. Превързани глави на играчи, размяна на крошета и други боксови приоми. Това бе NBA през 80-те и 90-те – колкото грозна за гледане, толкова и атрактивна, със своите постоянно променящи се главни действащи лица…
Дали създаването на марката „Jordan“, или наблягането на стрелбата от 3 точки, „Лигата на извънземните“ се превърна буквално в бизнес. Бизнес, където всеки един по-стойностен играч можеше да направи между 30 и 50 милиона долара на година. Въведоха се по-честите фаулове и по този начин играта се накъса, облагодетелсвайки гардовете с по-висок процент на стелба от 3-ката. Все пак до 2010 г. лигата държеше прилично ниво, въпреки нововъведените правила. Решението на „новия Майкъл Джордан“ – Леброн Джеймс, да сформира трио в отбора на Маями Хийт, сякаш накара органите в асоциацията напълно да забравят за великите времена на играта и да стартират проект, който аз наричам „Парите говорят“. Започнаха да се дават луди пари за играчи, които постигат по 20 точки средно на мач. Лимитирани играчи в защита като Джеймс Хардън получават цялото внимание на света. Симпатичният гард от Мемфис Майк Конъли стана най-скъпоплатения играч в лигата с годишна заплата от 40 милиона долара, а дори не е в класацията на асоциацията за 10-те най-добри играчи. Щеше да е смешно, ако не беше трагично. Съдиите стават все по-голям фактор по време на срещите. Всяко едно докосване и дори поглед към противниковия играч, моментално ти носи техническо нарушение. Всички любители знаем, че ако такива бяха правилата през XX век, повече от 50 % от звездите в асоциацията нямаше да изкарат пълен двубой, просто защото щяха да бъдат наказвани през 2 минути. Не става въпрос за това дали лигата е станала „по-мека“, или не.
Главният проблем е, че в нея не играят мъже, а момчета. Тук няма мъжки спорт, нито съревнование. Играчите получават пари не защото искат да спечелят шампионски пръстен, а просто да стават милионери. Ясна е насоката на лигата… Тя няма да промени своето решение относно физиката в играта, но поне оставете сблъсъците да са сблъсъци, а не театър. Направете от момчетата – мъже, а не обратното. Все пак, по-добре се бори за нещо, което искаш, а не искай нещо, за което не се бориш.
Автор: Денислав Николов
Редактор: Христо Миков
