Алозий Степинац – кардинал на вярата или на сатаната ?

Вероятно повечето, които започвате да четете този материал, се замисляте, дали името ви звучи познато? Кой е този човек? Това е една от най-главните фигури в Хърватия – за тях символ за доброта, чест и отдаденост към католицизма, но се оказва, че за много сърби, този човек е бил проклятие.

Биография

Алозий Степинац е хърватски кардинал и духовник. Роден през 1898 в Брезани, като е осмото от дванадесет деца. Мечта на родителите му е да стане свещеник,но той заминава като войник на страната на Италия през 1917 година, като командир на босненската армия.През 1918 година е бил държан за военнопленник от италианската армия, за няколко месеца, след което е пуснат. През 1919 година е освободен от служба и стартира обучението си по селско стопанство. През 1924 година обаче е изпратен в Рим да учи за свещеник, в Collegium Germanicum et Hungaricum, където се сприятелява с бъдещия австрийски кардинал Франц Кьониг. 6 години по – късно е ръкоположен, малко след завръщането си в Загреб е назначен за секретар на архиепископа, а малко след това е номиниран за архиепископ и заема поста през 1937 година, след като всички други кандидати биват отхвърлени.

По данни на хърватския музей в чест на Алозий Степинац в Загреб, той е бил отворен към всяка религия и с радост е помагал на хората обърнали се към него за помощ. Често е казвал, че иска Хърватия да е страна на Бога. Твърди се, че Степинац често критикувал усташкото, германско и италианско фашистко управление. Получава заплаха за отстраняване през 1943 година от Пий XII, но често е излъчван с проповедите си и критики към управлението в редици предавания в Америка и Би Би Си.

След войната Степинац е обвинен в съучастничество в нацистко сътрудничество и през 1946 година получава присъда за 16 години затвор. Прекарва 5 години в затвора, а през 1951 година, при управлението на Тито е осъден на домашен арест в село Красич.

Въпреки забраната обаче, през 1953 година Степинак получава титлата кардинал, а през 1960 година умира в къщата – затвор. Погребан е зад олтара, а негова восъчна фигура лежи в гробница точно пред погребалната плоча.

В периода 85-90 година присъдата на Степинак е оправдавана от десетки хърватски държавници. А по думи на Папа Йоан Павел II , Степинак е осъден заради вярата си в Бога и неподчинението към югославските претенции за отделяне на Хърватия от Римокатолическата църква.

Хъватия по време на Втората световна война

След встъпването си в длъжност като архиепископ избухва Втората световна война, известна като най-жестоката и опустошителна война. Както знаем, територията, която заема в наши дни Хърватия е била част от Югославия, но през периода 1941 – 1945 г., най-ожесточеният военен период,  нещата са били малко по различни. На 10 април 1941 година властта в Хърватия е окупирана от Анте Павич –  лидер на националциалистическо/фашистко движение „Усташи” и създават т.нар. Независима хърватска държава.

Павелич се възползва от слабостта на Югославия след редицата атентати от страна на Германия и създава Независима хърватска държава чрез подкрепата на Третия Райх.  Политиката на държавата е: етнически чистота. „Чистотата” получили чрез убийството на всички етнически групи и друговерци. Най-голям бил процента на сърби, а убитите в концлагер Ясеновац до края на 1945 година наброява близо 500 хил души.

Именно в периода на най-тежкото управление на територията на Хърватия, Степинак поема поста архиепископ. Педи окупацията на Усташкото правителство, Степинац се изказва по редица политически въпроси. Един от въпросите, които редовно засяга в публичните си изказвания е пречката и „опасността”, която създава източното православие, протестанството и масонството. След югославския преват през 1941 година, Степинац е написал в дневника си:

В крайна сметка хърватите и сърбите са два свята, северните и южните полюси, които никога няма да се сближат освен с чудото на Бога. В разкола е най-голямото проклятие на Европа, почти по-голямо от протестантството. В него няма морал, няма принцип, няма истина, няма справедливост, няма честност. ( Източник – https://en.wikipedia.org/wiki/Aloysius_Stepinac )

Проблемът на сръбската и хърватска националност е на верска основа, като причината за разкола от страна на хърватските усташи е породен от „принуждението” от страна на сръбската православна църква над 200 хил хървати, да следват православната вяра. Тази теза подържа и Степинац, който към днешна дата е най-големия герой в историята на Хърватия.

Именно напрежението между двете националности на етническа принцип е и основната причина за осъждането на 700 хил. сърби по време на усташкото управление. „Връщането на сърбите към вярата на прадедите им” е била основната цел на Национална хърватска държава, както и на кардинал Алозий Степинац .  Чрез принуда е действало и усташкото правителство, което е поставяло ултиматум на друговерците – или се прекръстваш или умираш. А прекръстванията на евреи, сърби и всякакви други етноси са се извършвали в Загребската катедрала лично от Алозий Степинац.

Край на войната и на едно различно управление

След войната Хърватия отново преминава в ръцете на социалистическа Югославия, а с нея започват и присъдите срещу фашисткото управление. Десетки привърженици на усташкото управление биват убити или осъдени от югославското правителство, а управлението на Независима хърватска държава бяга от властта. Едно от осъдените лица е тогавашния архиепископ Алузий Степинац. Към него е заведено дело и той е осъден на 16 години затвор за съучастничество и подкрепа във фашистките действия от страна на Независима хърватска държава. Прекарва няколко години в затвора до 1953 година, когато получава тежко заболяване. От съда решават да го осъдят на домашен арест, но без право на католически титли. Въпреки това обаче, папа Пий XII го обявява за кардинал.

Така Алузий Степинац прекарва 7 години под домашен арест, когато през 1960 година умира в следствие на заболяването, което има. Алозий Степинац, обаче не е единствения осъден, но е част от подсъдимите с лека присъда. Над  200 други свещеника са осъдени на смърт като привърженици и последователи на усташкото управление.

Как хърватите приемат Алозий Степинац

Обвинения към хърватския народ във фашизъм излязоха след публикуваните в хърватската уикипедия  материали за периода 1941- 1945 година. Все още е известно на сегашното управление, че в Хърватия има подкрепа от някои младежи.

Въпреки разминаванията между версиите на сръбското и хърватско управление в центъра на Загреб се намира музей в чест на кардинал Алозий Степинац. Музея представя някои снимки, облекла и вещи на кардинала , както и няколко автобиографични книги за продан. В музея ще ви разкажат за кардинал Степинац, че е бил защитник и пазител на католическата вяра. Спасил църквата от унищожителния социалистически процес и подпомогнал защитата на евреи, сърби и различни малцинствени групи по време на войната.

Различна теза изказват преподаватели и служители в основно училище „Сесветска сопница”. По думите на библиотекаря и учителя по география кардинала е подпомагал усташкото управление, като същевременно не може да се изключи факта, че е защитавал църквата от различни опити за манипулации. Според тях всяка гледна точка в този спор има капка истина и че на десетки места са открити документи, които оневиняват и обвиняват кардинала за действията му спрямо различните етноси и религии.

Заключение

Гледните точки по въпроса: Има ли връзка между усташкото управление и кардинал Алозий Степинац? – са многобройни и различни. Неоспорим факт е, че кардинала е почитан в Хърватия и е една от знаковите фигури за католическото общество. Въпреки това обаче, кардинал Степинац е прекръствал хора от различни етноси и вероизповедания, които са ходили при него с цел да се спасят.

Десетки документи представят различните версии, но едно е факт, споровете ще продължат, а докато не бъдат разрешени канонизирането на Алозий Степинац за светец ще бъде отложено.