Красотата на старопрестолно Търново
Защо да чакаме уикенда, когато слънчевите делнични дни ни носят перфектното настроение и желание за разходка из Велико Търново? Трябват ви само двама луди и заредени с положителна енергия приятели, решили да тръгнат от София на няколкодневно пътуване. Аз, естествено, съм навита да им бъда гид и да им покажа старопрестолния град.
Тъй като ще нощуват само една вечер в Търново, са си намерили в Интернет малка старинна къщичка за гости в т.нар. „болярска махала“, разположена ниско в земята, с прекрасен изглед към Балкана, намираща се в непосредствена близост до православния катедрален храм „Свето Рождество Богородично“.
Искам да им покажа много места, даже съм си направила списък, но тъй като не разполагаме с кой знае колко време, набързо им обяснявам, че в момента се намираме пред музей „Възраждане и Учредително събрание“, след което се отправяме към центъра, за да се слеят с великотърновци и да усетят ежедневието им, което е малко по-различно от това на столичани, а и за да им покажа едно от любимите ми места в града.
Преминаваме край Пети корпус, където се обучават студентите от Философския факултет на Великотърновския университет и Институт „Конфуции“, и стигаме до Стамболовия мост, носещ името на търновския държавник Стефан Стамболов. Изграден от стомана, височината на моста достига 28 метра и свързва централната част на града с хълма Света гора. Той е уникално произведение на изкуството със своята забележителна и модерна за времето си архитектурна особеност, благодарение на италианския архитект Джовани Мосути, който през ХIХ век работел във Велико Търново. Осеян с красиви градски лампи, днес по парапетите на пешеходния мост са заключени катинари, които създават някакво романтично усещане, може би защото отляво се виждат многобройните къщи, а погледнеш ли надясно, пред погледа ти се простират сините небеса, буйните дървета и изумрудено зелената река Янтра.
В далечината пред себе си виждаш величествения Паметник на Асеневци, наричан още Конниците, заради четиримата конници – царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II, както и изумително красивата Художествена галерия „Борис Денев“, носеща името на един от първите академично школувани художници.
В галерията успяхме да разгледаме новите арт композиции, някои, от които са наистина впечатляващи.
Следващата ни спирка е Самоводската чаршия, където Цвети и Ники ще могат да разгледат симпатичните дюкянчета, предлагащи магнити и всякакви други сувенири, върху които са изобразени българската шевица, крепостта Царевец, трибагреника и разбира се, различна козметика с екстракт от българската маслодайна роза. А в едно от магазинчетата се натъкваме на златни и сребърни бижута, инкрустирани със скъпоценни и полускъпоценни камъни, и оставам поразена от красотата им.
Идва време и за нашата основна цел – да покорим Царевец. На тях ще им бъде за първи път и вече нямат търпение да видят отблизо средновековния Търновград.
Билетите са купени и тъй като и тримата сме студенти, цената е 2 лв на човек, като предварително сме показали студентските си карти на служителката на касата.
Изкачваме се до църквата и панорамата, която се открива пред нас, е завладяваща, можем да видим града от птичи поглед. Точно зад църквата е разположен кладенец, в който пускаме по няколко монети, с надеждата, че желанията, които сме си намислили, ще се сбъднат. Правим си снимки и слизаме надолу, за да посетим и Балдуиновата кула, която също е важна част от Архитектурно-музейния резерват. Според легендата, през 1205 година след битката при Адрианопол, цар Калоян пленил латинския крал Балдуин Фландърски и го заточил там.
От кулата се вижда и Парка на миниатюрите „Търновград – духът на хилядолетна България“.
Малко преди вечеря, показвам на приятелите си отблизо и паметника „Майка България“, посветен на загиналите в Руско-турската освободителна война, Сръбско-българската война, Първата и Втората балканска война и Първата световна война.
За финал мога да кажа, че Цвети и Ники останаха доволни от разходката ни, което беше важното за мен. А аз прекарах един страхотен ден, изпълнен с много положителни емоции и вдъхновение, осъзнала, че за четири години като студентка във Велико Търново, и досега градът не спира да ме омагьосва с красотата си.
Автор: Христина Владимирова
