ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА СЕ ВОЗИШ С ИСТОРИЧЕСКИТЕ ВАГОНИ НА БДЖ

Когато си студент, пътуването с влак ти предоставя 50% отстъпка от редовния билет, за това повечето от студентите предпочитат да пътуват с тях. Държавните железници не само предлагат евтини билети, но и ни учат на важни житейски уроци.

Първо – на търпение. Докато чакаш на гарата винаги закъсняващия влак, ти се научаваш, дори в лоши времеви условия, да запазиш търпение и да не замръзнеш от студ, а когато се качиш във влака можеш да си направиш снежен човек и дори да играеш на снежна топка.  Второ – научаваш се на екстремно катерене с огромен сак или куфар в ръка по високите стъпала на вагоните. И трето – получаваш огромната възможност да пътуваш в 40 годишни влакове, което си е чисто историческо преживяване. Дори и да си роден след 89-та, ти пак можеш да почувстваш атмосферата от преди това благодарение на вагоните   произведени преди 1980г. Пътническите влакове на БДЖ са като древни находки, които показват с какви вагони са се возили българските граждани през ХХ в.

Тъмно зелените седалки, отделните вагони за пушачи, с някогашните следи от пепелници, ти напомнят за онези времена, когато всеки е пушел свободно в специално отделени  вагони, но от 2008г. Министерството на транспорта слага забрана на тютюнопушенето във влаковете и така пепелниците стават безполезни. Но добре, че са някои съвестни граждани да си ги приберат в домовете или да ги продадат като отпадъчно желязо за някой лев. Нали в крайна сметка са неизползваеми, защо да стоят там?

Пътническите влакове всъщност олицетворяват държавата  – ограбени, порутени, бавно движещи се, мръсни и разпадащи се. Човек, когато пътува с влак вижда колко е бедна нашата страна, тази бедност, която се е пропила до кръвта на хората. Виждаш колко много изоставени гари има, всъщност, колко много изоставени къщи, домове, селца, намаляващ народ – увеличаваща се бедност. Преживяваш една ретроспекция, ти самият си във остарял вагон, а отвън е самата реалност – „съвременната държава“. Гледаш през малкото пространство неоцветено с графити, където просто някой е сметнал да одраска прозорците, за да излее творческите си способности и то със зелен спрей, който контрастира идеално със седалките във влака. Гледаш през малкото пространство и  се чудиш кой е по-виновен – народът, който иска промени, но не предприема нищо или държавата, която не иска промени, за да не предприема нещо.

И така родното БДЖ, което е основано през далечната 1885г. си остава отколешно и с влезли в архива вагони без да има промени в каквато и да е посока. Основно за съществуването си разчита на държавни субсидии, предоставени от държавния бюджет. За 2016г. компанията е получила 175 млн. лв. субсидия, но въпреки това дължи огромни дългове от над 400 млн. лв. Амортизирани вагони, порутени гари и пак недостиг на бюджет и непогасени задължения. Как става тази работа? Китайци желаят да спасят родното БДЖ, но дали сделката ще се осъществи и до колко ще бъде ефикасна за българския гражданин, само времето ще покаже.

Автор: Леман Сали

Редактор: Цветомир Христов