Изоставени сгради „красят“ историята на България

Често ставаме свидетел на това как хората забравят колко красива е  България, забравят за славната и история  и величие.

Много от възрожденските ни градове пазят само красивия спомен, затрупан от купчина прах за славната българска история. Ясен пример за това как хората забравят, че миналото трябва да остане в паметта на българина са изоставените сгради, с които виждаме навсякъде около нас.

Времето е безмилостно както към живите същества, така и към сътвореното от тях. Ето защо във всяко населено място в България днес има поне по една обрасла с бурени изоставена сграда. Изкуството е вечно, но е вечна и трагедията на десетките културни и архитектурни паметници, които родната действителност е обрекла на забрава. През последната седмица една такава частица от миналото успя да си пробие път отвъд покритите с бръшлян стени и да привлече вниманието ни към проблема с архитектурното наследство. Заедно с нея от дълбините на историята изплува и името на един достоен, но също така забравен българин.

Името на този човек е Пенчо Семов – виден български индустриалец, чиито живот и дело допринасят изключително много за стопанското развитие на страната. Той прави множество дарения за български университети, болници, изграждане на различни съоръжение и много други дарителски актове. На 10 юли 1945 г. Пенчо Семов умира. Според оставеното от него завещание, лятната му вила в град Габрово, трябва да се превърне в старопиталище, което да осигурява подслон и грижа за 50 човека – възрастни журналисти и работници от фабриките му.

Днес сградата е изоставена и с годините се превръща в сборище на младежи, които се забавляват там, далеч от родителския контрол. Една такава сбирка става и причина за избухналия преди 15 години пожар, който унищожава покрива на сградата.

Старопиталището в Габрово е само една от многото обречени сгради и паметници на културата у нас. Много други знакови за историята на България сгради са вече просто купчина тухли. Жалко е, че величествената архитектура на нашите предшественици тъне в разруха, но по-жалкото е, че никой не оценява историята, която можем да съхраним именно в тези сгради.

Автор: Радостина Горанова

Редактор: Николета Колева