Антонио Станков: Трудните моменти не трябва да ни отказват
Антонио Станков, 23 г., е роден в гр. Видин. Занимава се с баскетбол от 12-годишен. Носител е на четири медала, от които два златни, един бронзов от Държавното университетско „3х3“ първенство по баскетбол и един сребърен медал в отбор „5х5“. Завършва бакалавърска степен във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание и спорт“. Към настоящия момент продължава обучението си в магистърска програма по „Спортна педагогика“ към ВТУ и следва да приключи треньорски курс към „Национална спортна академия“.
Станков е треньор по баскетбол на БК „Чардафон-Орловец“ в Габрово и е бивш състезател на клуба.
Двадесет и тригодишният Антонио се е състезавал за няколко баскетболни клуба в страната – „Видабаскет“(Видин), „Спартак” (Плевен), „Чардафон-Орловец“ (Габрово), „Черноморец 2014“ (Бургас) и баскетболен клуб „Шумен“.
Ето какво ще ни разкаже младият наставник за тренировките и житейския път на подрастващите спортисти.
– Защо избра старата столица като място на твоето обучение?
– Великотърновският университет ме привлече като място, където мога да получа добро образование. Щастлив съм, че съм възпитаник на това учебно заведение, от чиито преподаватели научих много и усвоеното ми помага в сегашната ми работа като треньор на юноши и деца.
– Откъде тръгна страстта ти към баскетбола?
– Всичко започна от спортната зала в родния ми град Видин. Един от най- добрите ми приятели ме заведе в залата след тренировка по футбол (смее се ) и още от първия път се запалих по баскетбола. Той се превърна не само в моя любим спорт, но и в моя съдба. Няма да скрия – пътят на спортиста и треньора е много труден, но ако човек вложи в работата си постоянство, упорит труд и ясни цели, то успехът винаги идва. Трябва да обичаш работата си, да се отдаваш на спорта и да влагаш много сили. Това значи и да правиш много жертви, но си заслужава.
– Тъй като баскетболът е колективен спорт, какъв дух трябва да притежава един отбор, според теб, за да победи?
– Силен дух, борбен дух. Единомислие, колегиалност, много вяра и оптимизъм. Трудни моменти винаги има, но те не трябва да те отказват, напротив, трябва да си още по-силен и мотивиран. Ако един отбор влага не само усилия, но и любов към играта, то няма непостижими цели. Важно е всички да знаят, че могат да разчитат един на друг, да си вярват и да се доверяват.
– Кой е мачът, който няма да забравиш и защо?
– Едва ли има мач, който няма да забравя, независимо дали моят отбор е печелил или губил. За мен всички мачове са важни, защото съм се опитвал да дам всичко от себе си. Невинаги се е получавало, но от грешките се опитвам да натрупам повече опит.
– Какво е мнението ти за българския баскетбол?
– Мисля,че не се обръща достатъчно внимание на подрастващите и най-вече не се дава шанс на младите играчи в мъжкия баскетбол да трупат опит, да се докажат и да и покажат какво могат!
– Подкрепяш ли някой отбор или играч?
– Кобе Брайънт! За мен той е най-великия спортист и пример за това, че няма невъзможни неща и че с много тренировки и труд се постига това, към което се стремиш като спортист!
– Какво най-често правиш през свободното си време, имаш ли хоби?
– Нямам много свободно време (смее се), но обичам да ходя да играя футбол с приятели и да обикаляме някъде за няколко дни.
– Какво ти предстои ?
– В началото на септември се надявам да завърша магистърска степен и да запиша докторантура. Междувременно трупам опит като треньор на подрастващи деца за втора година в БК „Чардафон – Орловец” (Габрово).
– Имаш ли някакви идеи, цели, мечти, които искаш да осъществиш?
– В момента искам просто да дам на децата, които тренирам, много любов,знания и да им покажа верния път към успеха. Винаги съм искал да науча децата освен на баскетбол, да бъдат добри хора, да имат уважение към по-възрастни от тях и да знаят какво искат и какъв път трябва да извървят, защото животът е труден, но ние можем заедно да го променим и да стане по-лесен и добър. Мечтата ми е да се срещна с моя идол Кобе Брайънт (усмихва се).
Антонио, благодаря за споделеното пред читателите на bgpress.eu.
Пожелаваме ти уверено да вървиш по пътя към успеха, постигайки желаните резултати в спорта, никакви контузии и разбира се,- здраве!
Автор: Петър Цанов
Редактор: Цветомир Христов
