10 години в ЕС = 109-то място по свобода на словото в света
На 01.01.2007 година нашата мила родина бе официално приета в Европейския съюз. Как е познат той най-вече сред българите? Еврофондовете – ДА! Както и евросубсидии, евростипендии, европроекти и др. Тоест едни големи пари, до които всички ние, като граждани на Европа, населяващи европейската държава България, се добрахме и сме вкопчили ноктите си толкова здраво, че не виждаме какво ни взема, докато ни пълни джобовете.
Въпросът, с който ще Ви занимая, драги читатели, е свободата на словото в България и по-точно изкачването ни 4 позиции в листата на „Репортери без граници“ за 1 година. Вдъхновението ми е по случай десетгодишнината ни в ЕС.
За 10 години България се радва на един доста впечатляващ „напредък“ по отношение свободата на словото на журналистите. От 36-то място през 2006 г. до 109-то през 2017 г. Тържествено сме благодарни за издигането ни в класацията с 4 позиции. Но не бързайте да се радвате, новият индекс отразява увеличение на броят на страните, в които положението с медийната свобода е много тежко, затова България има напредък от миналата година, когато бяхме на 113-то. За създалата се ситуация нека благодарим на хората, които ни затварят очите и пълнят устите. В последната класация на „Репортери без граници“, направена тази година, нашата страна заема почетното 109-то място. Има ли връзка между голямата лъжица в еврофондовете с намалянето на позицията на България в листата за свободата на словото?
В резюмето си за България, озаглавено „Да подкупиш медиите“, от „Репортери без граници“, предоставено от „Дойче веле“, пишат така: „Позицията на България се дължи на факта, че средата е доминирана от корупция и сблъсъци между медии, политици и олигарси, сред които и Делян Пеевски, бивш директор на разузнавателна агенция и собственик на „Нова българска медийна група“. Неговата група притежава 6 вестника и контролира близо 80% от дистрибуцията на печатни медии. Държавното разпределение на европейски средства към определени медии се осъществява при пълна липса на прозрачност, което всъщност подкупва редакторите, за да улеснят правителството с политическото си докладване или да се въздържат от покриването на някои проблемни теми“. От „Репортери без граници“ продължават така: „Достигнахме една епоха на постистината, пропагандата и потискането на свободите, особено в демократичните държави.“
Отговорът е ясен. Националните медии и чуждата власт действат в симбиоза, гледайки и двете страни да бъдат доволни. Чрез тези взаимодействия следваме народната мъдрост: „И вълкът сит, и агнето цяло“.
Честит да ни е юбилеят!
Автор: Саня Георгиева
Снимка: capital.bg
Редактор: Стефан Нанкинов
