Истории от влака: Тук връзката за Сливен ли е?
Или как на ключови гари възниква хаос…
Пътуването с влак, колкото и удобно, доста често е и цяло приключение. В това се убедих през последното ми пътуване с влак от Велико Търново към родния край. Особено когато на ключовите гари се събират няколко влака и настава хаос.
Часът е 8:30, гарата във Велико Търново винаги се изпълва с много хора, когато предстоят повече почивни дни. Нормално – студенти и ученици масово се прибират за по-дългите почивки по родните места. Всичко е наред и след 20 минути чакане пристига единственият директен бърз влак от Северна за Южна България. Това е композицията, тръгваща много рано сутринта от Варна, минаваща през Горна Оряховица и Велико Търново и оттам към крайна гара – Пловдив. Влакът е удобен и всеки е поел на път към родното си място.
Тренът минава през живописния Балкан и след близо 2 часа път и общо 27 тунела по линията от Велико Търново, стига на ключовата гара в старозагорското село Дъбово. Там се срещат влаковете от няколко направления – към София през Карлово, за Сливен и Бургас, и към Пловдив през Стара Загора.
Тук идва и приключенската част.
Още във влака, малко преди гарата, кондукторката мина и обяви на всички пътници, че тези, които правят връзка за Сливен и Бургас и за Карлово и София, ще трябва да се прехвърлят на гарата в Дъбово. Пристигайки на гарата обаче, всички бяха изненадани от звуковата уредба, чрез която съобщиха, че връзката ще се осъществи на следващата гара Тулово.
Малко ядосани, слезлите вече пътници на гарата в Дъбово, се върнаха обратно във влака и след близо 20-минутно обяснение от екипажа кой за къде ще пътува, влакът потегли за Тулово. Там идва и поредната суматоха за хората. Вече беше пристигнал закъснелият влак от София през Карлово. На уредбата съобщават, че пътниците за Сливен и Бургас ще трябва да се качат на другия влак. Е, хубаво, обаче хората тъкмо се качиха и поредно съобщение:
„Пътниците за Твърдица и Сливен, моля да слезнат от влака и да минат зад гаровия площад, където ще дойде автобус. Това се налага заради спешен ремонт в района на гарите около Сливен и влакът ще минава за Бургас през Ямбол.“
Изнервените вече до краен предел хора отново слезнаха от влака. И последва ново съобщение, че автобусът за Сливен нямало да минава през Тулово. Наложи се хората отново да се качат във влака от Карлово и да се върнат с него обратно на гарата в с. Дъбово. Там щяло да ги чака директен автобус за Твърдица и Сливен.
През цялото това лутане от влак на влак, пътниците от влака в посока Пловдив търпеливо изчакаха и бяха съпричастни с пътуващите към Сливен. Влакът за Пловдив престоя на гарата в Тулово още 15 минути и натрупа вече солидно закъснение от около 40 минути. Той изчакваше пътническият влак преди него да стигне гарата в Стара Загора, който също закъснял. Когато той пристигне на гарата в Стара Загора, тогава бързият влак щял да тръгне от Тулово, обясни кондукторката.
Не знам по какви правила работят БДЖ, но знам, че това беше едно пътуване, изпълнено с много хаос и премеждия. В този момент всички, които бяха към Стара Загора и Пловдив, си казваха: „Добре, че не пътувам към Сливен“. А с това закъснение много хора, за които централната гара в Пловдив, не е крайната им точка, се ядосаха, че изпускат връзката си за Панагюрище, Пещера и Стамболийски.
А за хората, пътуващи към Сливен, така и не стана ясно защо и за какво трябваше да слезнат на Дъбово, да отидат до Тулово и после и пак да се върнат в Дъбово, за да стигнат до Сливен.
БДЖ е обречена на загуба и ако за далечни разстояния това е най-евтиният транспорт, със сигурност не е най-бързият. Особено когато на ключови гари заради закъснението на един влак, закъсняват и другите по веригата.
Автор: Стефан Нанкинов
Снимка: авторът
Редактор: Саня Георгиева
