„Мила Родино…“ Какво се случи?

Здравейте, скъпи читатели! Днес ще Ви занимая с един проблем, на който мнозина не биха обърнали внимание, но явно моето изкривено, асоцииращо с лудост мислене, сякаш не може да забрави този случай. Персоните са онагледени на фотографията, а и аз смятам, че няма смисъл да споменавам имената им. Първо, защото не ги познавам и второ, защото се почувствах омърсен от постъпката на тези „българи“.

Датата е 11 май. Мястото е Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Приповдигнато настроение. Патронният празник на университета събира бивши и настоящи студенти, както и преподаватели. Много важни гости са уважили събитието – градоначалникът на Велико Търново, вицепрезидентът на Република България, ректори на други университети и пр. Типично по български, церемонията позакъсня с около половин час, но това не е същината на проблема. Празникът започва, знамето на учебното заведение и това на държавата са посрещнати под слънчевите лъчи на майското слънце…

И тук онемях.

Започна химнът на Република България. След като се изправих и започнах да се оглеждам, видях обекти, в ляво на мен, проверяващи последните новини във Facebook и безцеремонно клатещи краката си в ритъма на музиката, примесена с източноевропейска мелодия, идваща от слушалките им. Явно бе, че тези хора са непоносимо ограничени в своята социална импресионизация на събитията, случващи се в заобикалящата ги среда, но сентецията на моя неприазъм към тези индивиди дойде от пълното безизразно излъчване на лицата им.

И в това време „образованите“ се държат така, сякаш някой ги е заставил да присъстват на празника. Ако не искате, просто не присъствайте, но не правете така, че да злепоставяте хората, които са ви дали образование, защото критиката  ще бъде насочена към тях, а не към вас, „драги ми смехурковци“.

Тенденцията към диференциране от националните гордости и самосъзнание върви към крах, но защо това идва точно от учащите се, от тези, които със своите знания трябва да помагат за просперитета и обогатяването на милата ни Татковина. Ала защо да се учудваме, студентите вече масово записват образование само, за да се похвалят, за да влизат безплатно в дискотеките със студентската си книжка, където да демонстрират „култура“.

Силата на апатията прави такива хора да се чувстват добре, въпреки че постъпките им са непонятно непокистки. Зенон е казал: „Колкото повече научавам за живота и света около себе си, толкова повече разбирам колко малко знам“.

Това олицетворява моето резюме за дадената ситуация. Някак се надявам да не срещна отново такава студенина от студентите към държавните ни символи… Но баловете идват… C’est la vie!

Автор: Денислав Николов
Снимка: Денислав Николов
Редактор: Саня Георгиева