Чиста проба непукизъм

Привет на всички! Последните дни в медийното пространство се въртят какви ли не новини: политически, икономически, културни и пр., но не пиша, за да коментирам някои от по-горе споменатите съдържания, а един акт на непредизвикана агресия. Предполагам, всеки един онлайн и медиен българин разбра какво стана на спирката в Бургас, но ще припомня за незнаещите. Жена бе ритната, докато чакаше автобуса си. В следствие на удара, тя е със сериозно счупване на тазобедрена кост.

Предполагам, че очакванията Ви са към моя словесна атака към нападателя, но аз няма да го направя. Всички сме наясно, че в нашата родина има много такива „хора“. България е претъпкана с психично-разстроени индивиди, които обличат коженото яке, татуират се, ходят една година във фитнеса и след това се държат така, сякаш могат да решават съдбата на отсрещния. Определянето на неговата постъпка ще бъде оставено от мен на дежурните в психодиспансера в Бургас, който въпросния Живко е посещавал през 2010 г.

Ще обърна по-сериозно внимание на очевидците на случилото се. На записите ясно можем да разгледаме позицията на всеки един от бидещите на спирката по време на инцидента. „Човекът“, който на камерата се вижда, че сладко си похапва, при удара се обръща и сякаш заема още по-добра позиция, за да наблюдава „спектакъла“ от първия ред. Дори здраво изглеждащ мъж не се намесва в създалата се ситуация. Ето това наричам аз чиста проба непукизъм. Що за недоразвит и антихуманен човек би стоял безучастно пред такава случка!? Разбирам, че страхът от последване на съдбата на жената е голям, но все пак човещината в дадения организъм трябва да надделее в него. Манталитета на средно статистическия гражданин в България явно се е променил през годините, преминавайки от будна личност, към откровен скептицизъм спрямо помощта към жертвата. Всеки един зрител може да изгради гледна точка за своята персона, но позволете да вметна, че много лесно някой от спрелия автобус можеше да слезе и да укроти развилнения се „мъж“. Естествено, максимата „Аз да съм добре“ е типична за българина, чиято осанка не бива да бъде засегната от намеса в такива действия. Прикриването на гражданска позиция прави хората да изглеждат жалки, дори повече от колкото извършителя, но нали си знаем – човек напуска селото, но селото човека – никога.

Автор: Денислав Николов
Редактор: Славена Петрова