Айкидо – едно различно бойно изкуство
В днешнo време много млади момчета искат да бъдат „афла мъжкари“ в своите среди, с нагласата, че човек трябва да всява страх в другите, за да бъде уважаван. Спортове, като ММА и Бокс вече нямат същото значение в съзнанието на хората. Те вече са се превърнали в спортовете на мутрите и биячите.
Нека вземем за пример мачът на Кубрат Пулев „Кобрата“ и Владимир Кличко. Първоначално не може да се оспори фактът, че Кобрата притежава страхотни боксови умения и е успял да изгради име за себе си в сферата на бокса. Проблемът е в това как той подходи към своят опонент – украинецът Владимир Кличко. В една битка между двама достойни войни се изисква уважение и чест, качества, датиращи назад във времето до рицарските турнири в Средновековието.
В края на краищата по време на подготовката, на самия мач и след него Кубрат Пулев не пожела да покаже уважение към своя опонент, който в същото време има много повече години опит в този спорт. Достойнството на Пулев беше накърнено в петия рунд, след което той реши да „продължи напред“ със своите нападки и обвинения към Кличко.
За съжаление много млади спортисти взимат за пример такова поведение и го прилагат в своите бойни тренировки. Такива нагласи променят същността на бойните спортове в средство за изливане на агресия върху беззащитни опоненти, вместо фокусът да е поставен върху телесно и духовно развитие.
По време на честването на Празника на японската култура в Аулата на ВТУ имаше демонстрация на бойното изкуство Айкидо, което силно контрастираше с изградената ми представа за бойните изкуства.
Създадено през миналия век, то наподобява други японски бойни изкуства, но освен метод за самоотбрана, то е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. В неговата основа е заложено правилото, че опонентът трябва да бъде максимално съхранен по време на битка. Повечето техники включват движения, които целят да използват тежестта на опонента срещу самия него, като също така се използват и захвати на китката за контрол над тялото.
По време на демонстрацията сенсеят (учителят) на школата говореше, че целта на Айкидо не е агресията, а хармонията. Това ми показа, че „бойното“ в това изкуство е вътрешната битка, която бушува във всички нас – дали трябва напълно да съкруша физически своя опонент или да намеря друга алтернатива, да му покажа, че неговата агресия може да се обърне срещу него.
Мирът – това е победата.
Животът в България понякога ни прави агресивни, но ако повече младежи, които си мислят, че има само един начин за вдъхване на респект сред околните, чрез агресия, вземат пример от Айкидо и го приложат в бойните спортове, които практикуват, може би ще осъзнаят, че има и други начини за победа.
Автор: Ивайло Пърнецов
Снимка: Ивайло Пърнецов
Редактор: Саня Георгиева
