Любляна – столица, сякаш излязла от приказките

Имах удоволствието да посетя словенската столица Любляна, намираща се на 2 часа и половина път от Загреб. Градът е обявен за столица на Словения през 1991 г. след извоюваната независимост от Югославия и е сравнително малък по големина, с население от едва 300 хил. души. Любляна по нищо не отстъпва на останалите европейски столици – преди векове на мястото на града е съществувало римско селище, което носело името Емона, а днес може да се похвали с уникална природа, богата архитектура и спокойствие, което липсва в големите космополитни столици.

Сърцето на красива Словения е сгушено между хълм Шмарна гора, на който е разположен старинния Люблянски замък, построен по времето на келтите, превърнал се в една от най-големите забележителности на страната. Покрай укрепленията на замъка и центъра на града се извива река Любляница, която през пролетта изглежда наситено зелена. Над Любляница са издигнати множество мостове, като сред най-известните от тях са Драконовият мост (Zmajski most) и Мостът на месарите (Mesarski most).

Драконов мост

Драконовият мост е един от първите железобетонни мостове в Европа, построен е по време на управлението на Иван Хрибар (кмет на Любляна), след като през 1895 г. земетресение унищожава дървения Месарски мост, намирал се на същото място. Проектът е на хърватския архитект Юрий Занинович, който решава, че мостът „трябва да бъде пазен“ от дракони и в последствие във всеки край на моста са поставени скулптури на митичните същества.

Според древна местна легенда градът е основан от Язон, герой от древногръцката митология, който отплавал с кораба „Арго“, заедно със своите 50 агронавти, в търсене на Златното руно. Той преминал през Дунав и Сава, за да стигне да Любляница, където се бил с дракон и след ожесточен дуел го убил. Така драконът се превръща в символ на Любляна и на Словения като цяло. Скулптури и рисунки на дракони могат да се видят почти навсякъде в страната. Цялостната конструкция на моста официално е завършена през 1901 г.

Месарски мост

Мостът на месарите е проектиран от Йоже Плечник през 1930 г., но е построен през 2010 г. В центъра му е разположена скулптура на Сатир, а части от двете страни на моста са остъклени. Около Месарския мост, точно на входа на централния пазар, има скулптура на прогонените от Рая Адам и Ева, след като са опитали от забранения плод. Статуята е пресъздадена така, че да внушава, че двамата са тръгнали по посока на Люблянската катедрала.

Адам и Ева

Мостът на влюбените е другото име, с което е известен Месарският мост, тъй като се е превърнало в традиция влюбените двойки да „заключват“ вечната си любов с катинар, гравиран с инициали, кратки мисли и стихове. Колко романтично, нали?

За да се насладите изцяло на очарованието на град като Любляна, задължително трябва да посетите някое от кафенетата, разположени по крайбрежната алея, в непосредствена близост до Моста на месарите, предлагащи места на открито с изглед към реката и малките лодки, превозващи туристи. И ако искате да опитате нещо традиционно за Словения, то това несъмнено са ликьорите от мед и боровинка.

За мой късмет имах шанса да посетя Фестивалът на босненската храна и да опитам традиционното за Босна и Херцеговина кафе, приготвено на джезве. Оказа се, че Любляна и Сараево са побратимени градове и ежегодно се провеждат подобни събития. В близост до един от пазарите можете да видите едно от интересните съвременни неща в Любляна, а именно приготвянето на рула от сладолед със съставки по избор на клиента.

Паметник на Франс Прешерен

Разходката ни из столицата на драконите ме отведе на площад „Прешерен“, където се намира паметникът на Франс Прешерен. Поетът-романист се самоубива, заради своята любима Юлия, която била принудена да се омъжи за друг мъж. Срещу статуята на Прешерен е поставен бюстът на Юлия „за да бъдат един до друг поне в смъртта“. Историята толкова напомня на Шекспировата трагедия, че неслучайно Франс и Юлия са наречени словенските Ромео и Жулиета.

Една от най-красивите скулптури, които видях несъмнено е „Фонтанът на Робба“, намиращ се на градския площад, точно пред кметството на Любляна. Фонтанът е направен от италианския скулптор Франческо Робба през 1751 г. и е вдъхновен от уникалното произведение на изкуството „Фонтанът на Четирите реки“, дело на майстора на мрамора Джан Лоренцо Бернини.

През април Любляна се пробужда и сякаш превозването с велосипед в града става абсолютно задължително, засадените пролетни цветя по уличните градинки разцъфват. дългите тесни улички и сгради в бароков стил, в които се помещават художествени галерии, музеи и модерни бутици омайват с красотата си, а музиката на уличните музиканти те кара да мечтаеш и да се наслаждаваш още повече на престоя си в градчето.

Влюбих се в Любляна – малката столица, сякаш излязла от приказките.

Христина Владимирова,
III курс „Журналистика“