Янко Дебеляк: Разследващата журналистика е почти мъртва

Янко Дебеляк е студент по „Журналистика“ в 4 курс във Факултета по политически науки в Загребския университет.

Янко Дебеляк

Политиците упражняват ли някакъв контрол в университета?
И да, и не – зависи от това какво се говори. Политиците нямат чак такова голямо влияние върху университета, той до голяма степен е независим. Но все пак трябва да се внимава какво се говори против властта.

Има ли цензура?
Цензурата е широко разпространена, когато става въпрос за властта. Хората са недоволни, че правителството се намесва с искания да внесе промени в закона за основните и средните училища. С църквата също има проблеми, защото тя не приема някои работи – например промяната на програмите, облеклата. Църквата не иска децата да учат за секса в часовете по биология.

Има ли студенти, които са обвързани с политиката?
Не съм сигурен, но мисля, че не. Но не е забранено студентите да имат някакви политически убеждения, но те трябва да бъдат открити, да не ги крият. Но като цяло няма силно проявени политически защитници на дадена партия. Предишният президент на Хърватия Иво Йосипович беше професор в Юридическия факултет в Загребския университет.

Наскоро Хърватия прие „Истанбулската конвенция“. Разкажете ми малко повече за това?
Парламентът ретифицира „Истанбулската конвенция“. Президентът на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, премиерът Андрей Пленкович и мнозинството от парламента я одобриха. Не всички в Хърватия одобряват конвенцията, но повечето хора са съгласни.

В Хърватия имаше ли разпространение на фалшиви новини и спекулации, свързани с „Истанбулската конвенция“?
Да, имаше. Почти всяка новина, свързана с „Конвенцията“ беше фалшива, почти никой журналист не я е чел. Правеха се протести, за да има тълпа. Протестърите бяха хора от малките градове и селата, незапознати със съдържанието на „Конвенцията“.

Вярно ли е, че откакто през 2013 г. Хърватия влезе в ЕС свободата на словото е намаляла?
Има донякъде ограничения. Откакто Тръмп се е кандидатирал за президент има повече премълчаване или извъртане на истината. В някои аспекти ЕС оказва контрол, защото в страната се поддържа либерална политика. Има някакъв натиск – журналистите не могат да оплюват ЕС, но не могат и да лъжат.

В кои медии има ограничение на свободата на словото?
Има ограничение от страна на националната телевизия HRT, защото държавата я спонсорира, затова повечето журналисти са недоволни от факта, че не могат да говорят по определени теми. В частните телевизии, немската RTL, американската „Nova“ и британската BBC, имат други възгледи, там журналистите имат малко повече свобода и затова националната телевизия и каналите й не са много харесвани. Има някои журналисти, които се пробват сами да работят без помощта на някоя медия, но рядко успяват и вземат много малко пари, заради голямата конкуренция.

И все пак, кои са добрите разследващи журналисти?
Горан Милич, Александър Станкович, Мислав Баго – тези имена са на последните активни. Не се търсят разследващи журналисти. Има едва 5 – 6 човека в страната, които все още разследват. Има някои вестници, които се пробват да разследват, обаче рядко успяват.

Автор: Христина Владимирова

Превод: Пламен Гатев

Коментари