Оставих сърцето си в Чикаго…
Чикаго – ветровитият град на мечтите…
Една от най-големите ми мечти, които някога съм имала, беше да посетя Чикаго. И това не е никак случайно, защото мой любим човек и модел за подражание е роден и живее точно в този американски град. За съжаление нямах възможност да се срещна с него, но да бъда на родното му място и да дишам чикагския въздух беше моята на 50% сбъдната мечта. Останалите 50% са за следващия път. Обещах, че ще се върна в Чикаго. Това бяха моите думи деня преди да си тръгна. Оставих сърцето си в Чикаго…
Възможността да посетя така мечтания от мен град се осъществи на 14 септември 2018 г. Летях от Рино, Невада до Чикаго, Илинойс. Летейки над града аз самата не можех да повярвам къде отивам. Мисълта, че отивам на мечтаното място беше уникална! Не можех да повярвам колко близко бях в този момент… Не мога да опиша палитрата от емоции, която премина през сърцето и душата ми! За радост си бях запазила нощувки при българи, с които деляхме един покрив. Много добри хора! Благодарна съм за гостоприемството и отношението им! Момичето ме посрещна на летището и отидохме в квартирата им на Роузмънт, Илинойс – спокоен квартал, в който има доста българи, а в близост е и българския супермаркет.
Бях доста изморена, но щастлива и все още не бях осъзнала къде съм. Първото, което ми предложи българката беше да вземем нещо за ядене. Естествено аз предложих да ме заведе на място, на което мога да си поръчам чикагската deep-dish пица. Тази пица е типична за Чикаго и е като всяка друга пица, НО с много по-дебело тесто и много кашкавал! Прибрахме се и хапнахме пицата заедно със супа, която грижливо бяха приготвили за вечеря. След това бяхме много уморени и гледахме телевизия. Единственото нещо, което ме притесняваше на това място беше шума от самолетите, защото кварталът се намира в близост до летището. Но си починах много добре изпълнена с вълнение!
На следващият ден се свързах с един мой приятел също българин, който е Lyft шофьор. Lyft е като такси, но е много по-различно и разпространено в Щатите. Всеки може да бъде шофьор към Lyft стига да си е инсталирал приложението. След ангажиментите си, моят приятел ме взе и отидохме в Chicago Downtown (или центъра на Чикаго). Той ми беше екскурзовод, след като беше прекарал доста време в града поради лоши обстоятелства. И въпреки всичко се е самосъхранил като човек и е запазил доброто в себе си. Много ми помогна през целия ми престой в Чикаго, за което винаги ще съм му благодарна!
Поглед над Чикаго от небостъргача SkyDeck
Първата ни спирка беше Уилис Тауър. Височината на небостъргача е 443 m, етажите са 110. Начало на строителството e август 1970 година и е завършена на 4 май 1973 година. Идеята за създаването на сградата идва от 9 цигари, образуващи квадрат и впоследствие размествани една спрямо друга, за да се получи разчупената архитектура. Посетих небостъргача SkyDeck. Качихме се на 103-тия етаж, а всичко около нас беше стъклено! Дори подът до прозорците беше от стъкло! Това си беше доста екстремно за мен, защото имам страх от високо. Имаше огромни опашки от хора, чакащи за снимки на стъкления под. А аз докато чаках реда си, не пропуснах да си купя шапка на Chicago Cubs, блуза с надпис „Чикаго“ и термочаша. Най-добре похарчените пари в живота ми!
Чакането не е от най-приятните неща, но поне се почувствах гражданин на света. Около мен имаше хор
а от различни държави, които носят културата със себе си.
Ето, че дойде и моя ред. Аз, страхливата, на 103-тия етаж и то върху стъклен под. Моят приятел ме снима, а аз дори не мислех къде съм стъпала и какво се случва. Всеки, който се снима на терасата върху стъклото има 10 секунди да се снима колкото иска. Колко ли са 10 секунди? Нищо! Но все пак е по-добре от нищо. Както казах преди – оценявам малките неща!
В близост се намираше Милениум Парк, известен с т. нар. „Зърно“ или както месните го наричат – „Бобчето“. В центъра на парка се намира огромната скулптура на родения в Индия английски художник Аниш Капур. Наречена „Зърното”, поради овалната си форма, фигурата е направена от 168 неръждаеми, заварени една за друга, метални плочи. Предполага се, че вдъхновението на автора за странната скулптура, е дошло от течния живак. Почти огледалната му повърхност отразява и разсейва градския пейзаж. С тези си качества „Зърното” се превръща в една от атракциите в парка.Паркът „Милениум” е може би най-големият проект в света с огромните си озеленени площи. С обща площ от 24.5 акра, публичното пространство е било определено за върховно градско постижение в Чикаго, превръщайки се в емблематичен символ за индустриалния метрополис.
Бъкингамският фонтан
Поради малкото разстояние от парка се насочихме към известния Бъкингамски фонтан. Той е един от най-амбициозните фонтани по целия свят. Това невероятно произведение на изкуството е създадено през 1927 година. Фонтанът е почти 84 метра. Представен е от местната жителка Кейт Бъкингам. Ето защо главната чешма в Чикаго започва да се нарича Бъкингам. Проектът на известния Бъкингамски фонтан бе изпълнен от известния архитект Едуард Бенет с участието на скулптора Марсел Лау.
В своя дизайн този фонтан напомня триетажна торта, откъдето всяка минута водата се издига и достига височина 46 метра. В целия диаметър на централната сграда на фонтана има скулптури под формата на коне. Те са символи на четири държави: Индиана, Илинойс, Уисконсин и Мичиган. Самият фонтан е въплъщение на езерото Мичиган, което е заобиколено от тези държави.
Българска храна в ресторанта „Балканика“
След като чакахме толкова много, най-сетне дойде време и за така чаканата вечеря. Моят приятел избра българския ресторант „Балканика“. Поръчахме си таратор и пърленка, а второто ни ястие беше различно за всеки. В ресторанта имах чувството, че се бях телепортирала в България за момент. Беше уникално! Храната българска, а музиката – през цялата гама на балканската музика. Колко е хубаво да се почувстваш у дома!
На следващия ден трябваше да се сбогувам с Чикаго, защото ми предстоеше прибиране в България. В последните си часове имах шанса да си спомня вкуса на българската баница и айрян, който ми липсваше толкова много през тези 3 месеца и половина в Щатите. След това имах честта да се порадвам на езерото Мичиган. Там се наслаждавах на Chicago Downtown от езерото, до което имаше много велоалеи и пътеки за разходка. Обожавам този град. И в този момент, гледайки към града, аз си казах на ум, че ще се върна един ден и ще мога по-обстойно да разгледам града. Защото 3 дена няма как да са достатъчни, за да се обиколи целия мегаполис. 3 дни, които докоснаха сърцето ми…3 дни, които изпълниха душата ми с емоции. Аз оставих сърцето си в Чикаго. Може сега да съм в България и да си спомням всичко това, но тогава аз го изгубих.Този ветровит град стана дом на сърцето и душата ми. И сега е някъде там сред шумния трафик, красотата и богатството от културни вплитания от цял свят…
Чикаго от страната на езерото Мичиган
Sweet Home Chicago…
The home of my heart…
Автор: Василена Георгиева
