„Свободата да бъдем себе си“
Какво всъщност е свободата? Това е способността на човек да избира пътя си в живота. Свободата не се дава и не се взема. Тя, обаче, е нещо много важно. Ние сме свободни да изберем какво да учим, къде да живеем и с какви хора да общуваме. Всички тези избори са от голямо значение за нашето развитие, устройване в живота и сбъдване на мечтите.
Ние сме свободни да учим няколко специалности, за да имаме по-голям шанс за реализация в професионален план. Ако не сме доволни от работата или заплащането, можем да сменим работното място. Имаме пълна свобода при избора на жилище, но се съобразяваме с мястото, където работим. Ето, тук, идва момент, в който, се оказва, че граница има. Не можем да живеем във Варна, например, и да работим в София. Също така, има граница и от финансова гледна точка. Може да искаме да си купим къща на два етажа, с басейн и гледка към морето, но да имаме възможност за малък апартамент в краен квартал.
Свободни сме и в избора на хората, с които общуваме. Дали ще ни повлияят в добрия смисъл или ще ни подхлъзнат към лош път?
Свободата в ежедневието ни е станала необходимост, без която не можем. Много хора, обаче, прекаляват като не правят разлика между свобода и слободия.
Слободията е, когато правят каквото си пожелаят без никакви задръжки и използват нецензурни думи. Свободата, от друга страна, е човек да изрази своето мнение.
Това е свободата на словото… има ли или всичко е под цензура… Може би, навсякъде има цензура. Дали от властта или от редакционната политика в редакциите. На някои места е по-слаба, а на други се чувства по-силно.
Реално всеки материал, който се подготвя от журналистите, минава през редактор.
За да се излъчи/публикува е важно и одобрението на главния редактор или продуцент.
Ако се върнем назад във времето и си спомним за Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, за времената на робство, когато, именно, мисълта за чиста, свята и свободна България са водили революционерите по пътя към Освобождението.
Ако тази надежда се бе изгубила, кой знае какво щеше да се случи и как щяхме да живеем днес. Така сме устроени, че често не ценим това, което имаме докато не го загубим.
Ще си позволя да цитирам един от най – великите българи Христо Ботев: „тоз, който падне в бой за свобода той не умира…“ Какво е свободата ли?
Това е най – скъпото, което притежаваме. Свободни да мислим, чувстваме, желаем и действаме. Свободата е да бъдем себе си и да сбъднем мечтите си!
Снимка: ezine.bg
