Красотата на България е едно от отличителните характеристики на нашата страна. Ние притежаваме уникална природа, събрала съвкупност от райски кътчета и необикновени гледки.
Едно от доказателствата за необикновената българска природа са Крушунските водопади. Имах възможността да посетя това място в един прекрасен майски ден.
Крушунските водопади се намират на северния склон на Деветашкото плато в средния Предбалкан. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска извираща от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото който, заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади.
Цялото Деветашко плато е богато на карстови образувания. В непосредствена близост до водопадите се намират множество пещери някои от които са Маарата, Урушка Маара, Бонинска пещера и др. А на 15 км западно се намира известната Деветашка пещера.
Билетът за разходката по екопътеката около Крушунските водопади струва 3 лв, като съответно има намаления за ученици, студенти, пенсионери, както и за групи. Интересно е, че всички жители на община Летница след предоставяне на документ за самоличност не заплащат билет. след като платихме входната такса поехме според табелките към Крушунските водопади.
Обект на интерес беше величествената пещера ,,Маарата“. Крушунските водопади са най-голямата травертинова каскада в България. Разположено в изключително карстова област, село Крушуна попада в източния край на Деветашкото плато. Именно там се намира и местността “Маарата”, в която попадат и водопадите. Буквално преведена думата “Маара” означава “пещера”.
Поглед към пещера ,,Маарата“
Точно под пещерата има и няколко беседки за почивка, в които доста хора почиваха и сладко коментираха видяното. Подминахме голям басейн от лявата страна и не след дълго на пътя се появиха две табели: едната сочеше към Крушунските водопади, а другата към Зеления водопад-надясно. В района на Деветашкото плато са известни над 30 пещери, като особено известни са 4 от тях, които са и сред най-дългите пещери в България. Между тях е и пещерата Водопада.
Любопитен факт е, че екопътека около Крушунските водопади води класация за най-къса екопътека в България. Определено това не бе нещото, което ми направи впечатление. Най-високият водопад пада от около 20 м височина, разпръсквайки своята струя в няколко ръкава, образуващи красиви водни басейни, с най-различна форма.
Последвахме редица от стръмни пътечки и стигнахме до още два табели. Едната сочеше към Тайнствения водопад и Пещера Водопада, а другата към Синия вир. Оттук поехме към първата табела. След известно време ходене по горска пътека, насипана с камъчета, която определено не бих казала, че е равна се озовахме и пред Пещерата, откъдето извира водата, спускаща се надолу към Тайнствения водопад.
Да посетя Крушунските водопади бе сбъдната мечта – поглед отблизо с невероятната природа на България!
Автор: Василена Георгиева
Коментари
