Google отбеляза 136 години от рождението на Георгиос Папаниколау

Георгиос Николау Папаниколау е роден на 13 май през далечната 1883 г. в гръцкия град Кими, в семейството на практикуващ лекар.

Баща му се опитва да го вкара в занаята, но Георгиос записва изкуство в Атинския университет „Йоанис Каподистрияс“. Образованието си по медицина получава през 1904 г. в същия университет и след завършването си работи като военен хирург, а по-късно и като общопрактикуващ лекар в Кими.

Снимка: Google

През 1907 г. заминава да следва биология в Германия при професорите Хайкел и Вайсман, след което постъпва в Мюнхенския университет и започва биологични изследвания за определяне пола на ракообразни, под ръководството на Р. Ердвих, където през 1910 г. защитава докторска степен по зоология. За кратко работи в университетите на Йена и Фрайбург.

След това се връща в родината си и се жени за Андромаха Маврогени. През следващата година те заминават за Монако, където Папаниколау има възможността да работи като физиолог на изследователските експедиции на корабите на Океанографското общество на кралството.

В началото на Балканските войни, ученият прекъсва своята научна дейност и се завръща отново в Гърция, където постъпва като доброволец в армията.

В края на 1913 г. той и жена му емигрират в САЩ с един куфар и общи парични финанси на стойност малко над 250 щатски долара, като нито един от двамата не владее английски език.

Георгиос сменя няколко длъжности – от цигулар в ресторант и продавач на килими до редактор в местен вестник.

Впоследствие, започва работа в отделението по патология в Болницата на Ню Йорк и в департамента по анатомия на Корнелския медицински университет, където през 1947 г. получава титлата професор по анатомия и цитология.

Снимка: www.aljazeera.com

Изследванията му са насочени към проблемите на размножаването, свързани с функциите на половите органи, определянето на пола, функцията на жлезите с вътрешна секреция и половите хормони, както и с ранната диагностика на раковите заболявания.

Той прилага свой метод на изследване за изучаване на половите функции върху жени през 1923 г., като обект на неговото изследване първоначално е жена му Андромаха. Основната цел на изследването е успешното поставяне на диагнозата рак на матката чрез сравнително евтин, но ефикасен тест, който може да засече опасното състояние в неговата начална фаза.

1928 е годината, в която Папаниколау получава американско гражданство, именно тогава се появява и съобщението за използването на цитологичен метод при диагнозата на рак на матката, което е посрещнато с голяма доза скептицизъм.

Папаниколау продължава да изучава физиологичните промени във влагалищната среда и през 1943 г., заедно с д-р Херберт Траут, двамата специалисти правят детайлно описание на промените, настъпващи в женския организъм при появата на рак на маточната шийка в общия си труд „Diagnosis of Uterine Cancer by Vaginal Smear“.

Гръцкият учен е бил член на Американо-гръцкия прогресивен просветителски съюз. Носител е на Премия на Ласкер-Дебейки за клинични медицински изследвания през 1950 г. и Медала на честта на Американското общество по раковите заболявания през 1952 г.

През 1961 г. Папаниколау се мести в Маями, щата Флорида, за да организира Онкологичния изследователски институт към университета в Маями, но 6 месеца по-късно, на 19 февруари 1961 г., медикът умира.

Институтът за изследване на ракови заболявания „Папаниколау“ е кръстен в чест на учения.

Днес тестът на Папаниколау, известен още като Пап-тест или цитонамазка, се използва широко в цял свят за откриване на рак на шийката на матката при жените в ранния стадий на заболяването.