Аляска – „голямата земя“
През зимата на 2016 г. реших да се впусна в непознатото. Благодарение на студентските бригади, имах възможността да си избера дестинация, която да посетя и да отделя 4 месеца от живота си за да я опозная. Моят избор беше Аляска – най големият щат в САЩ.
Исках да разбера с какво природата на Аляска е повече от тази в България.
Половин година след това, кандидатурата ми за студентска VISA беше одобрена и датата за пътуването беше ясна.
На 8 май 2017 г. се разделих със семейството ми на летище София. Чувствата когато се изкачвах по ескалатора на терминала беше жажда за опознаване на различното, но в същото време и лек страх. От малката България до чак накрая на света са над 8 000 км. и 11 часа разлика.
На следващия ден вечерта след сменени 3 летища най-накрая кацнахме в най-големия град в Аляска – Анкъридж. Още при излизането от летището усетих разликата в температурите, на фона на Софийската температура (16 градуса в 04:00 ч. там беше 7-8 градуса в 19:00 ч. Една вечер пренощувахме в местно хостелче, а на другия ден от автогарата в града хванахме рейса който ни закара в крайната ни дестинация – Хийли.
На пръв поглед Хийли беше „насред нищото“ – е беше странно, но в последствие разбрах че там всичко е така. Територията на Аляска разделена на населението сформират 2-ма човека на 1 км.
Така и започна животът ми там – насред нищото в пустошта. Първият месец в мислите ми беше само „къде попаднах“ „искам България“ и „кога ще си ходя“, денят ми беше разделен на 2 работни места и 5 часа сън.
Вторият месец – започнаха запознанствата и приятелството както с Българи така и чужденци. Един ден в седмицата всички се събирахме на пресъхналото корито на стара река, палехме огън и факли и пеехме български патриотични песни. Въпреки че всички бяхме „убити“ от „къртовски труд“ се радвахме без значение раса, религия и език.
Интересно беше, че един ден докато обядвахме в стола и слушахме музика на малка колонка, попаднах на възрастна женица от Иран която разпозна поп-фолка ни. Тя дойде и ме попита – „Това Българска музика ли е?“. Аз и отговорих да. След което тя ми каза че е слушала и неин любим изпълнител бил Азис.
От една страна ми стана смешно, но пък от друга си казах – дали става въпрос за нашия изпълнител или нещо се бъркам. Пуснах и песен на поп-фолк изпълнителя, а тя започна да танцува явно Ирански ориенталски танци. Бях изумен… никой не знаеше къде се намира България, а възрастната женица знаеше за Азис. На сред стола бабата играеше и всички българи се присъединихме към нея и се забавлявахме.
Всеки изминал ден бавно малко по-малко се сприятелявах с Американци с които комуникирам и до ден днешен. Дори се научих да превръщам работата си в хоби за да не работя а да се забавлявам.
Разбрах че красивата природа на Аляска е такава защото населението е малко… и правилата строги. Например: пушенето беше позволено само на определени места заради многото пожари. При нарушение на правилата глобите са доста „сурови“.
Заради голямата си площ Аляска имаше места които не бяха посещавани, както и омърсени от човешката ръка. Заради това природата е по-хубава от тази в България.
След прибирането ми България, начина на мислене ми се промени и смятам че ако всеки има допир до такава природа както имах аз, щеше да оценява това което има и да го пази. И може би ако страната ни имаше площ колкото Аляска, щеше да е в пъти по-красива!
Автор: Георги Маджаров
