Фолклорът в училище – що е то?
Четейки този материал, вие сте или патриоти, или фолклористи, или симбиоза от двете категории. Защото едва ли някой ученик или студент ще прочете новина, свързана с нещо в миналото… Да, фолклорът ни остава в миналото, защото е единственото средство за сплотяване на масите по време на 5-вековното турско иго на българския народ.
В наши дни няма уважаващ себе си ученик, който да не знае новата песен на иначе толкова популярните и симпатични поп – фолк фурии, но и дума не е чувал за българския танцов и певчески фолклор. Но това не е главната причина, поради която пиша, а тази, че някой горе си мисли, че щом ние – населението на Република България, показваме нашата безпрецедентна любов към фолклора и историята на 3 март, 24 май и другите национални празници, то ученическата маса ще седне и разучава стъпките на право хоро или биографията на Недялка Керанова, например. Както е казал уважаваният журналист Петко Бочаров – „Да, ама не…“, и аз и вие знаем, че въвеждането на такъв предмет ще доведе до осмиването му от страна на съвременната младеж.
Децата в училищата са с ограничено мислене, независимо от етноса си или вида на учебното заведение, което посещават. Фолклорът няма нужда от обиди и подигравателни мнения – той ги е търпял през всички тези 500 години. Но сякаш ние се опитваме да го възродим в умовете на подрастващите по начин, който ще доведе до още по – голямото му потъване в тъмата, към която се е запътила българската култура като цяло. Не искам да изпадам в подробности и няма да споменавам имена, но сещате ли се някоя съвременна известна личност да е потвърдила положителното си мнение по въпроса? Или да се хване и да изиграе, да тропне едно кръшно хоро? Знам отговорът ви, но моят е по-различен… Срам. Това е думата, идваща ми наум за мнението на българската общественост към тази неразделна част от културата ни.
Веруюто ни се пречупва през призмата на субективността спрямо въвеждането на такъв час в училище. Представете си как 20-30 деца, хванати за ръце, танцуващи в ритъм, провикващи се с все сила, усмихнати от факта, че те изучават българският фолклор и неговата еклектика… А сега, драги читатели – спрете да си представяте, изтрийте всички тези мисли и започнете да мислите всъщност какво става в съвременната класна стая. Как деца в 7-ми или 8-ми клас се вихрят под лудите ритми на „широка девятка“ (кючек) и кършат снаги върху чиновете, на които са стояли може би дори някои български национални герои. Как се опорочават портретите на тези герои от малцинствените групи и др. Ето затова аз съм твърдо против въвеждането на такъв час в училищната програма. Омърсихме историята си… Нека поне пожалим фолклора, макар че фолклор без история и история без фолклор означава гибел.
Автор: Денислав Николов
Снимка: Click NEWS, архив
Редактор: Стефан Нанкинов
