Педагогът Игор Салопек: С децата се работи по-лесно, отколкото с родителите
Игор Салопек е педагог, който работи от 2 години в Основно училище „Сесветска Сопница“ в Загреб, Хърватия.
Срещнах сe него, за да разбера от първо лице как протича работата на един млад училищен педагог и кои са предизвикателствата, с които се е сблъсквал.
Игор споделя, че има проблемни ученици и когато има сбиване, той оставя всичко, с което се е захванал и отива да работи директно с ученика. Въпреки, че броят на проблемните ученици не е голям, той и колегите му са подготвени за такива ситуации, защото понякога има по-особени случаи и най-важното тогава е да се започне на момента разговор с детето. След което се организира един път в седмицата посещение при педагога, а неговата задача е да помогне с домашните или с нещо друго, което детето не разбира.
Според него агресията в училището е рядко срещано явление, но ако има такава проява, първо учителят трябва да се намеси, след това педагога и ако има по-сериозни проблеми се стига до специални институции – полиция или медицински лица, които да работят с психиката на децата. Успокояващо е, че ако евентуално има такива случаи, те са по едно на година (най-много).
Физическа агресия от страна на учителите спрямо учениците, Игор е категоричен, че няма (поне в тяхното училище). Вербалната агресия е рядкост и не може да се счита за агресия, ако учител е повишил тон, когато в класната стая е шумно по време на час, освен ако не е индивидуално към някой от учениците.
Връзката „учител – ученик – родител“ е много важна за доброто протичане не само на учебния процес, но и за изграждането на добрите навици на детето, затова родителите имат право поне 2 пъти в месеца да ходят в училището на специални срещи, за да поговорят с класния ръководител и да разберат как протича обучението на детето им, а също и за да се информират за неговата дисциплина.
Родителските срещи с всички учители се провеждат 3 пъти, като първата е в края на месец октомври, за да може да се документира още от началото на учебната година, дали има нещо тревожно, и ако има, да започне да се работи по отстраняването му. Родителите и учителите могат да се свързват по всяко време едни с други, защото комуникацията е на първо място, когато става въпрос за развитието на децата. Едно от задължителните условия в Основно училище „Сесветска Сопница“ е настойниците да присъстват винаги на родителските срещи, за да знаят, дали има някакви проблеми и евентуално да се потърси взаимно решение за справянето с тях.
Децата не бягат от училище, поне не и в основните училища, могат да закъснеят, ако се успят или нещо ги възпрепятства. Тук е моментът да вметна, че всеки родител има електронен дневник, какъвто всъщност имат всички ученици и учители. Там те имат достъп до оценките на ученика, отсъствията и пр. В електронната система веднага се изпраща имейл на родителя, ако детето отсъства или е закъсняло.
Ако учителят или педагогът забележат, че детето има някакъв проблем веднага се обаждат на родителите, не чакат до родителската среща, както масово се практикува в България, което смятам за сериозен проблем и предпоставка за нарастване на агресията в българските училища.
Когато педагогът забележи някакъв проблем в развитието на детето, работата му още в самото начало е да документира какъв точно е случая, след което детето трябва да бъде изпратено на съответните прегледи, и ако е наложително, то може да бъде записано в специален клас. Поради тази причина Игор посещава часовете, за да наблюдава как работят учениците и да провери начина на преподаване на учителите, и когато забележи нещо, което е нередно, той казва на преподавателите в служебен разговор, че този метод не е подходящ. Тъй като той не винаги може да присъства в часовете, разчита и на учителите да му споделят, когато има проблем при работата с определени деца, за да може самия той да започне индивидуална работа с тях и съответно да им помогне да се справят със същността на проблема, като след това отново всичко трябва да бъде подробно документирано.
„С децата се работи по-лесно, отколкото с родителите им, защото учениците по-лесно възприемат, докато родителите имат деменция, когато стане въпрос за децата им.“
Именно затова имат известни проблеми с комуникацията с някои от родителите. Той разказва за случаи, в които когато има проблем, родителя не се обажда на класния ръководител или на педагозите, а директно алармира властите.
„Има родители, за които техните деца са съвършени и eдва ли не безгрешни, те смятат, че учителят греши, когато пише по-ниска оценка…“
С някои от тях комуникацията не е на добро ниво, затова се стараят децата, които са приети в училището да бъдат деца на родители, които подхождат не само много сериозно, но и също толкова адекватно към учебния процес, които разбират, че училищната институция е по-важна от техните предразсъдъци, че щом учителят е написал такава оценка, значи е прав в преценката си.
В „Сесветска Сопница“ имат три системи на работа с ученици. Първата система е специално разработена за децата със специални нужди, за втората отговаря Катерина, психоложката, която се занимава с децата с емоционални проблеми. Третата система на работа е изготвена от самия Игор, който отговаря за всички останали проблеми, свързани с ученето и възприемането на материала.
„Ако някое дете ме срещне в коридора и сподели, че има някакъв емоционален проблем, аз не го изпращам веднага при Катерина, а работим заедно.“
Ако след първата среща проблемът още не е разрешен или е по-сериозен от очакваното, Игор търси съдействието на своите колеги, за да обсъдят заедно по какъв начин да подходят към детето, което означава че към всяко дете има индивидуален подход. Тяхната работа е да се опитат да предразположат учениците да контактуват с тях свободно, на което всъщност станах и свидетел. Комуникацията протича с приятелски тон, децата имат доверие на Игор и търсят помощта му.
Няма го това притеснение, което го има в българските училища – когато има проблем рядко се стига до работа с психолог, защото учителите се опитват или сами да се справят със създадената ситуация, или да игнорират случая като „нещо нормално“. Децата се прекалено непокорни, потиснати или срамежливи, за да потърсят помощ от училищния психолог, но дори и това да се случи, проблемът остава, защото не се подхожда достатъчно сериозно. Нека си го кажем направо – българските ученици не са предразположени да разказват за проблемите си, защото в повечето случаи няма решение за тях и дори и да се проведе разговор с психолог, проблемът остава, а понякога дори се задълбочава. Децата трупат в себе си емоционални проблеми, които или се проявяват след време под формата на агресия, или смачкват напълно детската психика, която е свикнала да бъде потискана и неразбрана.
Колко още смъртни случаи на деца, предизвикани от техни съученици трябва да има, за да се замислим? Изследване на Световната здравна организация поставя България в топ 10 по тормоз и агресия в училище. Докога родителите ще бъдат пасивна фигура в живота на своите деца? Докога учителите ще си затварят очите? Докога психолозите ще продължат да не си вършат съвестно работата? До следващия смъртен случай на дете в училище ли?
Другото нещо, което ме интересуваше е, дали училището разполага с медицинско лице. Оказа се, че няма лекар, който да посещава всеки ден училището, той идва, когато се налага да бъдат поставени ваксини на децата от 1 до 4 клас или да направи дежурните прегледи на учениците от 5, 6, 7 и 8 клас.
Ако евентуално се случи някое дете да падне и да се удари, Игор има аптечка с медицински пособия за превързване на рани и „специален магически спрей“. Ако се е случило нещо по-сериозно веднага се обажда на родителите или на спешна помощ. Той разказва, че в училището учат деца с епилепсия и преподавателите са обучени как да реагират в такава ситуация.
Тъй като забелязах, че децата възприемат Игор като приятел, реших го попитам за това. Той сподели, че предпочита да комуникира с тях по този начин, за да може по-лесно те да му се доверят и така по-бързо да се установи какъв е проблемът. Те му имат доверие, но не може да става дума за приятелство.
„Децата знаят, че аз не се шегувам през цялото време, разбират кога съм ядосан, усещат невидимата граница, която е поставена и не си позволяват да я прескачат.“
За краткия си стаж като педагог в Основна училище „Сесветска Сопница“ Игор се е сблъсквал със ситуации от всякакво естество. За него е важно, че децата му имат доверие, търсят помощта му и разбират, че той е човек, който е готов да ги изслуша и да им помогне, когато имат някакъв проблем. За него правилната комуникация с децата е на първо място в работата му. Негова отговорност е да води документацията за развитието и обучението на учениците, да следи процеса на преподаване и усвояване на материала, да работи с проблемните ученици, с родителите и учителите.
Текст и снимки: Христина Владимирова,
III курс „Журналистика“
