Хърватска – една религиозна страна празнува
Съседните на България държави са доста близки до културната ни идентичност, но една леко позабравена славянска дестинация е вече далеч от културните навици на балканските държави. Хърватска е прекрасна страна с много история и вече европейска културна нагласа. Хърватите са католици, празнуват различни от православните празници и то по нов западен модел.
В навечерието на Великден стотици българи се подготвят с традиционните яйца, козунаци и сладки лакомства за децата. Но малко от нас са забелязали десетките зайчета, които заемат значително място по щандовете на супермаркетите. Тези зайчета са характерни за католическите християни и за техния Великден, който тази година бе на 1 април.
Хърватска е 85% католическа държава и това е основната религия на страната, вписана и в конституцията. За хърватите религията е нещо много важно, като католическите храмове в Загреб са на всеки 200 метра, а всяка неделя е ден за църква.
Покрай великденските празници, разбира се, хърватската култура се усеща най-силно. Великден започва с традиционна литургия в чест на Иисус Христос и неговото възкресение. Най-силно представена е литургията в Загребската катедрала –Катедрала на Възнесение Богородично и св.св. Стефан и Владислав. Тя е и най-високата катедрала в Загреб – 108 м., както и мястото с най-богата история. Катедралата е построена през 1217 година по австрийски модел, като в нея се намира и гроба на Алозий Степинац – хърватски кардинал. Разрушавана е два пъти, като първият е почти до основи от Османските завоеватели, като след частичното разрушение е била оградена от висока каменна стена, която и до днес е частично запазена. Възстановена е от австрийския архитект Херман Боле, който придава нов щрих в архитектурната й особеност с поставянето на двете 108 метрови кули, които се виждат от почти всяка точка на Загреб. По празниците катедралата е винаги отворена за посетители, като именно в нея се правят най-големите чествания.
Празниците обаче не се празнуват само с традиционните за католицизма тържествени литургии. За Великден различни организации раздават украсени варени яйца, както в центъра на града, така и на хора с ниски и дори мизерни условия за живот. Събират се дарения за църкви, раздават се помощи на бедната част от населението, а телевизиите излъчват различни предавания, които разказват историята на Иисус Христос и части от Библията. Празниците в Хърватска са пищни и обсипани с десетки украси. На различни популярни места за отдих или туристическа разходка хърватите поставят тематични украси и забавления, с които местното население може да си направи снимка.
Хърватите имат няколко официални празника, като те определено не са свързани с историята или културната им идентичност, а повече се отнасят към религиозната култура. Като покрай тези празници хърватското министерство отпуска два официални неработни дни. По време на празници случайния пазар е нещо немислимо, като шансовете ви да си закупите нещо от близкия супермаркет са нищожни. В официалните неработни дни работят единствено кафенетата и местните ресторанти, обсипани с жители и гости на града. По центъра на града правят впечатление тълпите от хора, които са излезли да почетат празника и да изпият по чаша кафе. Именно това е една от традиционните черти на хърватите – всеки уикенд те излизат из улиците на града, за да изпият своето кафе и да се видят с близки и познати.
Интересно място за посещение, както по празниците, така и във всеки един ден от годината са пазарите организирани от местни производители, където можете да откриете разнообразна по вид стока и да опознаете част от тяхната кухня.
