Димитър Маринов – между българската критика и холивудския елит
Тазгодишната церемония по връчването на Оскарите беше по-уникална от всяка друга. Заедно с бляскавите костюми и червения килим, изгря и една нова звезда – Димитър Маринов. Той е сред екипа, създал филма ,,Зелената книга“, и е първият българин получил ,,Оскар“ за най-добър филм. Самият той каза пред известна медия: ,,България винаги е имала място на червения килим!“. Когато работиш със сърце и душа, ти си признат от много хора по цял свят.
Смятам, че актьорът показа на света как обикновеният човек от малката, но красива България извървя пътя от „обикновеното към необикновеното“ и то на каква цена! Историята на Димитър Маринов за мен е много тъжна. Бил е музикант като по-млад и неудобен на Държавна сигурност и на комунистическата власт. Бил е пребиван, лежал е в затвор… Докато не имигрира в Щатите. От там започва неговата необикновена история. Аз вярвам, че истинските и успелите хора трябва или да преживели много трудности, за да станат велики. Казано е, че добрите хора са на колене в трудни моменти, но Бог ги пази и ги изправя на крака, защото са добри и истински. А лошите – те винаги са на колене. Ето, че и след страданията на твореца са дошли и по-добри времена!
Димитър Маринов гордо позира с българското знаме.
Въпреки че след като беше награден, Димитър Маринов благодари и на двете страни – Америка и България, в който се е развивал малко или много. Но за съжаление, след като взе наградата и новината стигна до българите, се започнаха негативни реакции, отзиви и коментари. Е, все пак това е България, нали? Не можем да избягаме от манталитета си. Вместо за се радваме, че този човек ни е представил на такава висота и на такава церемония, ние го нападнахме ,,по нашенски“… Имаше изказвания, че е непростимо да благодариш на Америка, а не на България. Или просто тези хора само си съчиняват причини, за които да го нападнат. Наравно с това се появи и друга гледна точка – коментари за това как е дръзнал да се покаже с българското знаме. И защо това трябва да притеснява нас, или американците? Нека и света разбере колко сме велики и достойни да печелим награди от този ранг, както и да сме на една сцена с толкова велики звезди.
Бих казала на всички тези ,,нападатели“ да отидат да направят те нещо велико за България и тогава да видят дали критиката е приятно нещо. И все пак актьорът не е променил името си с американска версия, а е съхранил българските си корени. Защото Димитър Маринов обича родината си въпреки страданията, не е затворил сърцето си, до което беше сложил знамето. Това е велик българин! Не е важно дали Оскарът е български. Важно е, че истински българин е допринесъл за спечелването на престижната статуетка. Ние заедно бяхме там, всеки един от нас. Защо? Защото това е човекът-България!
Автор: Василена Георгиева
