Една разходка по северните склонове на Стара планина

Нашата разходка из красотите на България започва от град Ябланица, който се намира в област Ловеч. Градът е малък и е разположен в планински район. Известен е с десертите халва и локум. В центъра се намира „Народно читалище Наука 1901“, в близост до града е пещерата „Съева дупка“.

Следващата дестинация, и основна в нашата обиколка, е Гложенският манастир „Свети Георги  Победоносец“, който е паметник на културата. Намира се в близост до село Гложене, на 12 км от град Тетевен. Разположен е на планинския рид Лисец. Мястото е много високо и трудно достъпно. Манастирът е основан през 16-ти век, като архитектурния план копира този на манастирите в Атон. Гложенският манастир е бил любимо място на Васил Левски.

Скривалището на Апостола се пази и до днес.
Тук се намира и малък музей на Васил Друмев (с монашеското име Климент), който от 1875 г. до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. В него има две стаи, едната е типична за времето стая за живеене, а другата представя лични вещи на българина. Манастирът е красива и старовремска сграда. Гледката от него е впечатляваща. До входа му има гостилница, където посетителите могат да отпочинат и да хапнат нещо след разходката. Отвън има тераса с маси и столчета от пън за желаещите да отморят, наслаждавайки се на невероятната гледка към природата.

Наблизо е село Голям извор, където е учреден първият революционен комитет. След като сме стигнали до тук, няма как да не отидем до близкия град Тетевен, който е в полите на Стара планина. През града минава река Вит, а многото мостове, които са разположени над нея, допринасят за красотата му.

Освен това, впечатление прави подредеността и чистотата на града. А жителите му са много топли и гостоприемни. Смята се, че името на Тетевен идва от  Тетьовия  род, заселил се по тези земи и основал града. Днес тук могат да се разгледат четническа къща, която вече е частна собственост, църква „Вси  Светии“ и манастир „Свети  Илия“.
В града  има и  Исторически музей, който  е  част  от  Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Първо разгледахме Историческия музей. Той  е  създаден  от  тетевенеца  Михаил  Койчев  през  1911 г.  В  него  са  изложени  експозиции  от Античността до Освобождението на България. Има разнообразни археологически находки: оръдия на труда, съдове, монети и други. Музеят представя облеклото, бита и занаятите, характерни  за  Тетевенския район  като  резбарство  и  тъкачество. Показани са и носии от Тетевенския край. Също така има документи и лични вещи на местните жители, които са взели участие в битките за освобождаването на България. След това посетихме църквата, която е в центъра на града. Тя е малка, отпред има часовникова кула. Там ни казаха, че малко по-нагоре има манастир, който, ако не посетим, ще съжаляваме. Благодарим и тръгваме към него. Топло време, приятна компания и с разговори и закачки стигаме до манастир „Свети Илия“.

Той е основан по време на Втората българска държава. Днес е без монаси. На входа ни посрещат две жени, предполагам майка и дъщеря. Много усмихнати и любезни, канят ни вътре. По-възрастната жена ни показа много красиви бутилки със светена вода, отпред икона на Богородица на едните, а на другите – Свети Илия, а отзад – снимка на манастира и надпис „Тетевен“. За първи път виждам подобни бутилки със светена вода. Освен, че са много красиви, са и чудесна идея за предмет, който да стои вкъщи и да ни пази, благословен от Господ. Разглеждаме ние, а жените ни разпитват, от къде сме и харесва ли ни този край. След кратък разговор благодарим за топлото посрещане, а те за посещението, и си желаем всичко добро.

Преди да тръгнем обратно към дома, спираме в село Рибарица, което е на 12км от Тетевен. Една от забележителностите тук е Кървавото кладенче, в което е измита отсечената от турците глава на Георги Бенковски. Българският революционер, който е бил основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г.,  е убит с куршум от баш – потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага и пада в река Костина. Неговият предател е дядо Въльо, който се изкушава от наградата на турците. Главата на Бенковски е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. В централната част на Рибарица се намира паметникът на Георги Бенковски.

Имаме уникална природа, планини, реки и паметници на културата, част от богатата история на родината. Скъпи приятели, пътувайте, опознайте родината и се насладете на красотата и.
Ще си позволя да завърша разказа за тази незабравима разходка с думите на Иван Вазов: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България…“