За недооценените български спортисти…
Спортът е от изключително значение за всяка една нация. Защото именно чрез него талантите от една страна се състезават с тези на друга и така се трупат големи отличия. Турнири като Световното, Европейското, републикански и областни изяви са само част от огромния и безкраен свят на спорта. Но усещам, че поради една или друга причина България някак си остава на заден план. Мнозина помнят представянето на българския отбор по футбол на Световното през 1994 г. и четвъртото ни място в света, което е огромно постижение за времето си. А днес? Днес дори ние не можем да се похвалим с постижения във футбола… Много е тъжно и жалко… Според мен липсва характер и постоянство на днешните млади български футболисти. За тях има други ценности, които не са били присъщи на техните идоли през 90-те години. И именно заради липсата на борбеност, талант и качества на лице, България едва ли скоро ще се класира на Световното първенство по футбол. За огромно съжаление този спорт придоби негативни признаци в последните 20 години – корупция, престъпност, чужди интереси, НО не й талант. Как да имат изява истинските таланти на футбола ако името на българския футбол се петни от тези „принципи“?
Но нека обърнем внимание и на развитието на останалите спортове в България.
Преди няколко дни Кубрат Пулев успя да победи Богдан Дину с нокаут, което бе огромен успех в кариерата на боксьора. Много българи обаче не успяха да скрият типичния български манталитет – критики, обиди, омраза, завист… Е, все пак нали това сме ние. Много ми е интересно дали всички, които го критикуват биха се справили по-добре ако се изправят срещу такъв опонент…Но ние трябва да си покажем „кой сме“… Аз лично много се радвам на успеха на Кобрата, защото той е повече от поредния български спортист. Той не веднъж е показвал кой е, какво мисли, какви ценности има. Не е случайно, че е кръстен на великия хан Кубрат. За разлика от многото спортисти, които за съжаление не могат да кажат една свързано изречение, Кобрата е запазил българските ценности и най-важното – да сме единни и да съхраняваме нашето във времето. Той ми вдъхва вяра, че ще дойде и по-добро време…
Други важни личности в българския спорт са:
„Златните момичета“ – поколението състезателки по художествена гимнастика, които представят България.
Екатерина Дафовска – най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.
Мария Гроздева – двукратна олимпийска шампионка по спортна стрелба, носителка на общо 4 медала от летни игри. Притежателка на олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет.
Йордан Йовчев – Най-успелият български гимнастик за всички времена. Той е сред ТОП 10 на българските спортисти за всички времена. Два пъти е двоен Световен шампион на земя и халки на първенствата на планетата.
Станка Златева – Златното момиче на българската борба. Тя е номер едно в света по борба за 2006, 2007, 2008 и 2010 година, петкратна европейска шампионка и вицешампионка на Олимпиадата в Пекин през 2008 година. Два пъти е отличена и с приза Спортист номер 1 на България – през 2007 и 2010 година.
Григор Димитров – Най-добрият български тенисист, едно от явленията в световния тенис. През 2008 г. печели първата си голяма титла, като побеждава Хенри Континен на финала на турнира Уимбълдън за юноши. В професионалната си кариера е спечелил 8 титли от Световния тур на ATP. За първи път се изкачва в Топ 10 на световната ранглиста през 2014 г. 3 години по-късно достига до своето върхово постижение – 3-то място сред най-добрите тенисисти в света.
Стефка Костадинова – световния й рекорд във високия скок с постижението й от феноменалните 209 см. В короната си на лекоатлетическа кралица, Стефка Костадинова има още няколко безценни спортни титли – световна, европейска и олимпийска, и е Спортист на България 4 пъти.
Ивет Лалова – Чаровното лице на българската лека атлетика. Заема първото ни място днес. Стои на най-високото стъпало, защото е най-явният пример за упоритост, силен спортен дух и характер. Завръща се опровергавайки прогнозите на спортните специалисти и побеждавайки медицината. Прави го с още по-голям хъс, желание за победа, много помъдряла и също толкова амбициозна. Ивет Лалова е последната европейска шампионка в зала на 200 м, бронзова медалистка на 60 м, има един златен и два сребърни медала от европейски първенства на открито. Най-големият ѝ успех е четвърто място на 100 м и пето на 200 м на Олимпиадата в Сидни през 2004 г.
Веселин Топалов – Гросмайстор и световен шампион по шахмат за 2005-2006 г., версия ФИДЕ. Веселин Топалов може да се похвали и с най-голямата награда в своя спорт „Шахматен оскар“, която получава през 2005 г., а през лятото на 2008 година печели най-силния турнир в историята на шаха – 22 категория.
Димитър Бербатов – надминава постижението на Христо Бонев от 47 гола за Националния отбор на България и съответно се превръща в рекордьор по брой отбелязани голове за отбора. Избиран е седем пъти за Футболист № 1 на България. Той е и българският посланик на добра воля на Unicef.
Христо Стоичков – Единствения ни сънародник, носител на Златната топка. Трикратен шампион на България, и петкратен шампион на Испания. Успехите му като футболист и до днес будят възхищение и се гледат от феновете на най-популярният спорт – цар футбол.
Албена Денкова и Максим Стависки – Двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне.На световното първенство в Калгари през 2006 г. те стават световни шампиони при танцовите двойки и така донасят първия златен медал за България във фигурното пързаляне. На следващата година Албена и Максим повтарят успеха си на световното първенство в Токио.
Това са малка част от хората допринесли за това името на България да бъде прославяно през годините. Всеки от нас трябва да се гордее с постиженията им. Постижения, които така или иначе сеят завист и злоба в някои хора. Не всеки е горд и щастлив с техните успехи, които са и на критиците като част от българския народ.
Ако бяхме единни и поне уважавахме усилията на всеки един спортист и дългия път, който са изминали, нямаше да сме на толкова ниско ниво в света на спорта. А за мен той е една голяма ценност за една нация.
А за напред се надявам, българския спорт да върви нагоре, да има все повече възможности за българските деца да се развиват в различни насоки чрез спорта и така да се изграждат като по-добри, дисциплинирани, амбициозни личности.
Автор: Василена Георгиева
