Какво бих работила в България?

А дали ще остана в България? Защо бих останала в България? Какво ми дава тази държава?

Може би… сигурност, добри доходи, кариерно развитие и спокойствие?! Не, защото това е двустранен процес! Не мога да обвинявам държавата, че аз не се стремя към осъществяването на мечтите си. Не мога да я обвинявам, когато се задоволявам в посредствена работа, която няма нищо общо с това, което съм учила. Да, държавата не ми предоставя избора и няма достатъчно кадри по дадена професия, но това не трябва да ме спира да търся възможности, да надграждам знанията си и да търся различни алтернативи и възможности.

България е на двата полюса.  На реалистичните оптимисти и непукистите. Едната страна са хората, които са целеустремени и преследват мечтите си и не спират пред нищо и никой, докато не ги постигнат. И другата страна, която се е предала още преди да се изправят пред нещо. Те отхвърлят идеята още в началото и гледат своето сиво, нещастно ежедневие без да търсят промяна. Те дори не искат да избягат от това нещастие, защото са се примерили. А къде са реалистите? Извън България. Те са направили своя избор, който е базиран от факти и реална обстановка. Избяга ли са от възможността да не могат да „свързват двата края“, обстоятелствата ги притискат да избягат, защото това е тяхното спасение.

Къде е моето място? Какво ще работя? Къде ще работя? Изборите и решенията, които трябва да се взимат… са трудни. Много пъти обезпокоителни, защото всичко ти е неизвестно и несигурно. Трябва да умееш да се адаптираш бързо, да си любопитен и да даваш много повече отколкото е нужно. За да успееш в България, трябва да имаш амбиция, целеустременост, решителност, доза късмет и вяра в мечтите си. И най-вече смелост, за да поемеш риска. Така, че аз не знам какво и къде ще работя, но знам, че няма да се откажа!

Автор: Мария Стефанова

Фото: https://www.pintеrеst.com/