На коя личност се възхищавам?!

Не се възхищавам на определена личност. Не издигам самият човека, а самата му всъщност. Качествата, които са вътре в нас. Нашите сърца и нашите души… те будят моето възхищение. Възхищавам се на хората. Толкова различни, но толкова еднакви. Една пъстра гама от цветове. Някои от тях са наситени, други са пастелни, а има и по-мрачни… или лирично казано, по-абстрактни.

Възхищавам се на творението. На сложния  механизъм, който е перфектен. Възхищавам се на съзнанието и умът, който имаме…, но за жалост, често пренебрегваме. А толкова много можем да го използваме. Да трупаме нови знания, да създаваме и планираме нови цели, да търсим решения на частни и общи проблеми, да надграждаме възможностите си и да преоткриваме всичко, което става около нас по един нов начин. Възхищавам се – на сърцето. Там където се събират копнежите, желанията, мечтите и силните емоции. Емоциите, които обичаме да пренебрегваме. Сърцето, което най-лесно се наранява, а ние толкова много не пазим.

Възхищавам се на онези хора – силните и смелите. Онези, които рискуват, но дори и да сгрешат – учат се. Онези, не отказващите от мечтите си, от целите си. Онези търсещите  на нови преживявания, нови усещания, нови запознанства. Онези, които преоткриват себе си. Онези личности, които имат заряд в себе си. Страст за живота…

Възхищавам се, на онези, които живеят, а не съществуват.

Автор: Мария Стефанова

Фото: https://www.pintеrеst.com/