„Европа според Аушвиц“ – среща с полския журналист Марек Милер
Днес във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ бе организирана лекция от Полския институт в София за проекта „Европа според Аушвиц“. Имахме възможността да се срещнем с Марек Милер – освен репортер, той е и социолог, преподавател във Факултета по „Журналистика“ на Варшавския университет. Бил е ученик на Ришард Капушчински – известен полски журналист, публицист, писател и поет. На лекцията присъстваха също така и деканът на Филологически факултет – проф. Ценка Иванова и ръководителят на катедра „Журналистика и ВО“ проф. Илиана Павлова.
Марек Милер се дипломира като магистър по „Социология“ във Варшавския университет. През 2001 г. става ръководител на Лаборатория за репортажи – център за експерименти и изследвания в областта на екипната работа върху текста, мултимедийното разказване на темата и връзката между журналистиката и писането. Първото му интервю е именно с учителя му Ричард Капушчински. Автор е на книгите „Reporterow sposob na zycie”, “Arystokracja”, “Europa wg Auschwitz-Lizmanstadt Ghetto”, “Papiez i general” и „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер“ (българското издание е от 2018г.)
Гостът от Полша сподели кои са трите най-важни принципа за правенето на репортажи в неговата Лаборатория. На първо място той отбеляза общия колективен труд, последван от правенето на качествен звук и картина. „Студентите, с които аз работя, правят онлайн репортажи. Ние имаме култ именно към работата на открито“, сподели той. На трето място той посочи търсенето на пространство между журналистиката и писането. Милер разказа, че кара своите студенти да пишат сцена и фабула, изучават драматургията, а след това навързват нещата.
Преди да започне да говори за Аушвиц, той реши да стане прав, защото това за него е една изключително важна тема. Твърди, че неговото поколение не е искало да знае и да чете нищо по този въпрос. През 1981 г., по време на военното положение в Полша, го уволняват от работа. Тогава решава да замине за Германия и да работи по проекта.
В процеса на работа се добира до 3 шкафа папки с коментарите на затворниците от онова време, като си мисли, че тези материали са използвани вече десетки пъти. Оказва се, че това не е така, защото до момента били изследвани само болестите на хората там, но не са представяни техните мнения. Милер взема първите 3 папки и не може да сведе поглед от тях цяла нощ. „Ако бях останал сам с всички тези документи, щях да полудея. Информацията, която беше затворена измежду листите, трябваше да достигне до хората“, разказа той.
Вече от 10 години пътува със свои студенти в този лагер. Измислят специална хроника за четене на папките – записват и проучват историите, а също вземат мнения на оцелели затворници, като по този начин разширяват темата.
Документалният филм „Из хрониките на Аушвиц: Любов“ е създаден през 2004 г. с помощта на неговите студенти. Режисьор е Михал Букойемски, а сценаристи са Марек Милер и Михаил Букойемски. Продължителността му е 26 минути и има полска, английска, руска и френска версия.
Прожекцията разказва историята на две жени – едната е била затворничка в лагера, а другата медицинска сестра (Mally Zimetbaum). Двете бързо се сближават. Освен писма от близките, Mally успява да дава на своята приятелка и техни снимки (което е било изрично забранено). Един от затворниците – Edek, се влюбва в медицинската сестра, а малко по-късно и тя в него. Двамата искат да избягат от Аушвиц и на 24-ти юни 1945 г. успяват. Дълго време охранителите не са можели да ги открият, но след множество опити успяват да ги заловят. Влюбените си обещават, че дори и да умрат пак ще бъдат заедно. Edek бива убит, а планът за Mally е да бъде изпратена в крематориум. Когато разбира това, тя си срязва вените на лявата ръка, но охраната я забелязва. Той чупи ръката ѝ, за да спре кървенето и вика лекарите. Те правят всичко възможно да я спасят, за да бъде възможно да я върнат все пак в крематориума. Нейната близка приятелка разказва, че никой не знае какво се е случило с медицинската сестра – дали е взела отрова предварително или просто е изгоряла.
Според последни изследвания, 1.5 млн. души са загиналите в Аушвиц – евреи, цигани, руснаци и хора от полската опозиция. Милер твърди, че само от Унгария са транспортирани половин милион. „Този проект ме накара да създам връзка с евреите и да се запитам дали целият ужас е можел да бъде предотвратен. Отговорността е била върху всички страни от Европа, защото унгарските, френските и гръцките жандармерии сами изпращат евреите си на смърт“, каза той.
Присъстващите имаха възможността да му зададат няколко въпроса. Според Милер най-лошото би било ако никой никога повече не погледне към тези папки. Разказа за процеса на работа докато е бил там със студентите си. Той е спял в хотел, а те са били в бараки на терена. Обсъждали са намерената информация до 10-11 вечерта. Пазачите са го познавали много добре, защото често е обикалял Аушвиц. Не са се отказали от заснемането, защото са имали усещането, че вършат нещо много важно. Били са убедени, че трябва да завършат проекта и да го разкажат. „Това двуседмично пребиваване там помогна на студентите ми да преосмислят живота си и да погледнат нещата от друг ъгъл“, добави той.
За финал Марек Милер сподели, че има идея да се свърже с журналисти и от други страни, за да добавят още информация към книгата. Според него именно журналистиката може да запълни тези дупка за темата „Аушвиц“, която литературата не може.
Снимка: Венелина Михайлова
