Кратка семейна екскурзия из България
Семейството – крепител на всички истински ценности, една общност, една кръв… Какво е семейството за мен? Това са всички хора, които винаги ще са до теб и ще ти помагат каквото и да стане. Подкрепа, обич, помощ. Семейството е сила, опора, крепител на дома.
Моите близки живеят на различни места, но имаме общ дом – град Плевен. Там започна и моя живот. Майка ми и баща ми са от Плевен, както моите баби и дядовци. Майка ми има по-малка сестра, която живее от 15 години в Испания заедно с мъжа си, който е родом от Стара Загора. Леля ми се казва Биляна, мъжа й Тотьо. Имат две деца – Теодор на 14 и Никол на 7.
Всичко започна, когато моите роднини си дойдоха от Испания преди 10 дена. За съжаление през целия престой на роднините ми валеше и беше мрачно, но не и в сърцата ни, защото бяхме заедно, а това беше най-важното! Самата аз имах очаквания да направя снимки на градовете, които посетихме.
Времето в Плевен беше слънчево, дори топло. Качихме се вкъщи в жк. Дружба, след което се видяхме с роднините ми. Излязохме на центъра, където имаше огромно сърце, в което всеки беше пуснал пластмасова капачка с благотворителна цел. Моята малка братовчедка се влюби в това сърце и остана да му се радва. Обядвахме с роднините, след което се разходихме в центъра на Плевен.
По-късно вечерта имахме гости, които са ни комшии и близки приятели на леля. Всичко ехтеше от емоции и смях. Много хубава и емоционална семейна вечеря! Имахме толкова много за казване, че времето летеше. След няколко време прекарани в емоции и истории, в неделя тръгнахме на пътуване в Южна България. От Плевен се насочихме към Габрово, където живее кумата на леля и чичо с мъжа си и детето си. След като стигнахме в прекрасния дом, бяхме посрещнати с огромно гостоприемство. Аз останах в детската стая с малката ми братовчедка Никол и Виктория – дъщерята на кумата. Там си играхме и гримирахме. Не след дълго се наложи да тръгваме към Пловдив. Там чичо ми имаше среща със свои състуденти от университета. Никога преди не бях ходила в град Пловдив! Хареса ми! Към 18 ч стигнахме в изискания ресторант „Рандеву“. През цялото време се грижех за братовчедите си, които не се спираха за момент. Исках да помогна на леля и да съм сигурна, че са добре, сити и се забавляват. Те са мои брат и сестра, а не братовчеди. Поне аз така ги възприемам. Колкото и да са диви и палави, аз просто ги обожавам! Дори с тях се разбирам по-добре отколкото те с родителите си. Чувствам се като по-голяма сестра.
Беше станало късно и се насочихме към град Стара Загора – родното място на чичо ми. За щастие съм посещавала този град и преди – там са сключили брак с леля, там е кръщаван братовчед ми, там бях на шествие на 3-ти март преди 4 години. Все моменти, изпълнени с неописуеми емоции.
Стигнахме около 22ч в града, изморени от пътуване, но и доволни от ползотворния ден. На сутринта се събудихме рано. Роднините ми закусиха по български с баница и боза. Чичо и леля имаха работа в банката, а аз останах с малките в колата. Никол искаше да кара колата ми, с която бяхме през цялото пътешествие. Тя ме върна в детските ми години, когато аз исках да карам колата на баща ми. Помня как сядах в скута му докато отивахме към гаража и претендирах, че карам, докато той държи волана. Разбирам желанието й, защото съм била същата като малка. Ники седна в мен по същия начин и се радваше много. Питаше ме къде искам да отидем, а Теди беше на задната седалка, пленен от игрите на телефона. Но все пак мисля, че се забавляваше с нас.
След като приключиха със задачите в банката, чичо предложи да отидем в мола. Там прекарахме целия следобед. Аз и чичо си купихме нови дънки, а Теди – нови маратонки. Ники не пропусна да се снима с играчките, които бяха машинки за деца. Вечерта отидохме в ресторант „Царя“ в центъра на Стара Загора.
За съжаление на следващия ден трябваше да се прибираме към Плевен, защото леля искаше да прекара повече време с баба и дядо. Започнах да оправям багажа, а Никол се забавляваше с мен на песните, които бях пуснала докато вършех задачите си. Влюби се в песен, която знам от перуанците, с които прекарах миналото лято в Щатите. Стана й любима!
В мрачния и дъждовен следобед се запътихме към Плевен. Минахме през Казанлък, а преди прохода Шипка имахме възможност макар и от далече (заради метеорологичните условия) да видим църквата със златките кубета. Шипченският манастир е действащ православен манастир в гр. Шипка, община Казанлък. Разположен е в северозападните покрайнини на града. Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и духовна семинария.
Гледка към Шипченския манастир
Времето на връщане през завоите на Шипка беше ужасно, дори опасно през очите ми, но бяхме внимателни. Беше 5 градуса, мъгливо и мрачно. За съжаление беше такова през целия престои на близките ми… Върнахме се в Плевен, където прекарахме останалите 4 дена заедно въпреки постоянно мрачното време в цяла България. Единственото, което ни топлеше беше присъствието на всеки един. Защото баба и дядо са сами през голяма част от годината. Поради многото ангажименти на майка ми, следването ми в университета във Велико Търново, не можем много често да си ходим в Плевен. А леля дори по-рядко. Не си бяха идвали в България 4 години…
Следващият път е мой ред. Аз обичам да пътувам по света, а факта, че леля ми живее точно в Испания сбъдва мои мечти. Обожавам испанския футбол и съм благодарна, че имах възможността да посетя един от най-големите стадиони в Европа. През октомври миналата година им бях на гости, а те ми направиха най-големия подарък – да отида на мач на огромния стадион Камп Ноу. Момент, който винаги ще нося в сърцето си. Възможност, която не всеки има. Но истинско богатство е да имаш хора, на които винаги можеш да разчиташ и да знаеш, че са готови на всичко, за да ти помогнат и да те зарадват дори с присъствието си.
Благодарна съм! Не защото съм ходила на тези места, а защото именно ТЕЗИ хора са мои роднини. Те са повече от братовчеди, леля и чичо за мен. Малките неща, моментите, емоциите са много по-важни. Каквото и да кажа за моите близки, няма да е никога достатъчно. Дори „ОБИЧАМ ВИ“ няма да може да опише колко им благодаря и държа на тях! Семейството ми е истински подарък от Бог, а аз всеки ден се боря те един ден да се гордеят с мен, с човека, който искам да бъда и да предам своя пример и на други хора.
„Човек не избира семейството си. То е негов Божи дар, както и той е дар за близките си.“
Дезмънд Туту
Автор: Василена Георгиева
