Аварии в АЕЦ. Последици от радиацията
Случилите се аварии в историята на ядрената енергетика са подредени в хронологичен ред
Първата тежка радиационна авария в СССР се случва на 19 юни 1948 г., още на следващия ден, след като е задействан в пълен капацитет атомният реактор за производство на оръжеен плутоний в обект „А“ на комбината Маяк в Челябинска област. Поради недостатъчно охлаждане на няколко уранови блока става локален синтез с обкръжаващия графит, т.нар. „коза“. В продължение на 9 дни „закозилият се“ канал се разчиства с дрелки. При отстраняване на аварията е облъчен целият мъжки персонал на реактора, както и войниците от строителния батальон, привлечен за ликвидиране на аварията.
На 3 март 1949 г. в Челябинска област, заради изтичане на високоактивни течни радиоактивни отпадъци от комбината Маяк в р. Теча, на облъчване са изложени 124 000 души от 41 населени места. Най-голяма доза радиация са поели 28 100 души, населяващи крайбрежните населени пунктове край р. Теча, като при някои от тях са регистрирани случаи на хронична лъчева болест.
На 12 декември 1952 г. в Канада става факт първата в света сериозна авария на атомна електроцентрала. Техническа грешка на персонала на АЕЦ „Чалк Ривър“, щата Онтарио, води до прегряване и частично разтопяване на активната зона. Хиляди кюри радиация във външната среда, а около 3 800 куб. м радиоактивно замърсена вода се оттича директно в земята, в малки резервоари, недалеч от р. Отава.
„Човешкият фактор“ е причина за аварията на 29 ноември 1955 г. в американския експериментален реактор EBR-1 в щата Айдахо, САЩ, където при експеримент с плутоний, поради грешни действия от страна на оператора, реакторът се самозапалва, изгаряйки 40% от активната му зона.
На 29 декември 1957 г. се случва аварията, известна като „Кищимската“, заради разположения в близост гр. Кищим. Кищимската авария се смята за най-сериозната преди Чернобил. В хранилището за радиоактивни отпадъци от ПО Маяк в Челябинска област експлодира резервоар, съдържащ 20 млн. кюри радиация. Специалистите оценили мощността на взрива със 70 – 100 т в тортилов еквивалент. Радиоактивният облак от взрива надвиснал над Челябинска, Свердловска и Тюменска област, образувайки известната източноуралска радиоактивна следа с площ от над 200 000 кв. м.
Кищимска катастрофа, Снимка: www.wikipedia.bg
В зоната, където дозата на облъчване в първия ден варира от няколко десетки до няколко стотици рентгена на час, отиват пожарникарски и военни части, полк от строителни войски и затворници. Евакуацията започва едва 10 часа след аварията, когато е получено и разрешение от Москва. Хората са изведени от опасната зона с открити машини или пеша в строй. Всички те са подложени на санитарни грижи и са преоблечени в чисти дрехи, въпреки това радиоактивните вещества вече са проникнали толкова дълбоко в кожата, че манипулацията не дава никакви резултати. Пострадалите са над 5 000. В отстраняването на последиците от аварията в периода 1957 – 1959 г. участват между 25 и 30 хиляди военнослужещи. В съветски времена катастрофата е засекретена. В следващите 10 до 11 часа радиоактивният облак се движи на североизток, достигайки 300 – 350 км от мястото на инцидента. Разпространението на облака води до дългосрочно замърсяване на площ от над 800 до 20 000 кв. км (в зависимост от замърсяването), на първо място с цезий-137 и стронций-90.
Тази област обикновено се нарича Радиоактивна следа в Източен Урал (ВУРСА). Най-малко 22 села, изложени на радиация в резултат на катастрофата, с общо население около 10 000 души, са евакуирани. Някои са евакуирани след седмица, но отнема почти 2 години за евакуацията на всички жители. Поради секретността на Маяк, населението на засегнатите райони, първоначално не е информирано за инцидента. Седмица по-късно, на 6 октомври, започва операция по евакуацията на 10 000 души от зоната на поражение, без властите да дават обяснение за причините за евакуация.
Неясното послание за „катастрофалната авария“ и „валеж на радиоактивен дъжд както над Съветския съюз, така и над много съседни държави“ се появяват в Западната преса, между 13 и 14 април 1958 г., а първите подробности се появяват във виенския в-к „Ди преса“ на 17 март 1959 г.
За да намали разпространението на радиоактивно замърсяване след аварията, замърсеният терен е изкопан в специални клетки, които се наричат „гробища“. Правителството на СССР през 1968 г. замаскира Вурска област чрез създаване на резерват „Източен Урал“, който забранява достъпа до засегнатата област.
На 10 октомври 1957 г. в Уиндксейл, Великобритания, става голяма авария на един от двата реактора за производство на оръжеен плутоний. Заради допуснатата експлоатационна грешка, температурата на горивото в реактора се увеличава рязко, довеждайки до пожар в активната зона, продължил 4 дни. Повредени са 150 технологични канала, което довело след себе си до изхвърлянето на радионуклиди. Общо изгарят към 11 тона уран. В резултат са замърсени обширни области от Англия и Ирландия, а радиоактивният облак достига Белгия, Дания, Германия, Норвегия.
През април 1967 г. ПО Маяк става отново поле на поредния радиационен инцидент. Езерото Карачай, който използвал комбинатът за изхвърляне на течните радиоактивни отпадъци, рязко се пресушило, при което се оголват 2 – 3 хектара крайбрежна ивица и 2 – 3 хектара от дъното на езерото. С помощта на вятъра, отложените наноси по дъното на оттеглилия се воден участък, е разпръснат радиоактивен прах с активност около 600 Ku. Замърсена е територия от 1 800 кв. км, обитавана от около 40 000 души.
През 1969 г. става авария с подземния ядрен реактор в Люцерн, Швейцария. Пещерата, в която се намирал реакторът и заразена с радиоактивни частици, била зазидана завинаги. Същата година се случва и аварията във Франция – в АЕЦ „Св. Лаврентий“ се взривява пуснат реактор с мощност 500 MW. Причината е грешка на оператор по време на нощна смяна.
„Красное Сормово“, Снимка: www.LiveJournal.com
На 18 януари 1970 г. се случва радиационна катастрофа в завода „Красное Сормово“, Нижни Новгород. По време на строителството на атомната подводница „К-320“, неоторизирано е задействан реакторът, който работи на пълна мощност около 15 секунди. В резултат на случилото се, зоната на цеха, в който се строи съдът, е радиоактивно заразен. В него са се намирали около 1 000 работници. Разпространението на радиоактивността е избегнато, заради закриването на цеха. Същият ден мнозина се пробирали по домовете си, без да са получили необходимата медицинска помощ. Шест от жертвите са откарани в болница в Москва. Трима от тях умират след седмица с диагноза остра лъчева болест, а другите са подписали, че ще пазят в тайна случилото се в период от 25 години. Основните дейности по отстраняване на последиците от аварията продължили до 24 април 1970 г.
Седемчасовият пожар на 22 март 1975 г. на реактора в АЕЦ „Браунс Фери“ в щата Алабама, САЩ, струва 10 млн. долара. Тази авария също е дела на човешка грешка, а атомната електроцентрала е изведена от строя за година.
Най-сериозният инцидент в атомната енергетика на САЩ е аварията в АЕЦ „Тримейл Айлънд“, щата Пенсилвания, случил се на 28 март 1979 г. В резултат на серия пробиви в оборудването и груби грешки от страна на операторите, във втория енергоблок на централата настъпва топене на 53% от активната зона на реактора. В атмосферата попадат инертните радиоактивни газове – ксенон и йод. Освен това в р. Сукуахана се изтичат 185 куб. м слаба радиоактивна вода. От района, под радиационно влияние, са евакуирани 200 000 души.
Снимка: www.wikipedia.ru
В българската АЕЦ „Козлодуй“ са регистрирани 6 събития от ненулева степен по международната скала за ядрени събития (INES).
Първият инцидент се случва на 21 февруари 1983 г. след повреда в електроинсталация две клапи се отварят в охладителната система на първи контур, като налягането вътре в системата спада, реакторът е изключен. По време на инцидента водата, впомпана за аварийно охлаждане в корпуса на реактора, причинява спукване на заваръчния шев. Информацията за инцидента е публикувана на Запад през 1985 г. от избягал от ГДР атомен инженер.
АЕЦ „Козлодуй“, Снимка: www.wikipedia.bg
В нощта на 25 срещу 26 април 1986 г. става реалност най-тежката производствена авария на атомна електроцентрала в света, включваща пълно унищожение на реактора – тази с четвърти блок на Чернобилската АЕЦ „Ленин“, в СССР, на територията на днешна Украйна, където частично е разрушена активната зона на реактора и освобождаване на фрагменти на разделяне извън зоната. Според експерти аварията е в резултат на опити да се проведе експеримент по извличане на допълнителна енергия по време на работа на основния реактор.
В атмосферата са изхвърлени 190 тона радиоактивни вещества. 8 от 140-те тона радиоактивно гориво на реактора се оказали във въздуха. Вследствие на пожара други опасни вещества продължават да напускат реактора, като пламъците горели почти две седмици. Хората в Чернобил били подложени на 90 пъти по-голямо облъчване от бомбандираните в Хирошима.
Снимка: www.regiona.bg
Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31, 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Пряко от взрива загива само един човек. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Две минути след взрива и активирането на пожарната аларма пристигат първите пожарникари. В гасенето на пожара общо 69 души от военизираните пожарни части на централата. Не нямат никаква защита, тъй като наличието на радиация е установено няколко часа след аварията. Пожарникарите имат „радиационен загар“ и повръщат, изпитват метален вкус и боцкане по лицето.
Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавския полуостров. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. В България 4,3% от територията на страната са замърсени.
Снимка: www.anatoli1606.blog.bg
Жителите на Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Евакуацията на града започва с автобуси в 14:00 ч. на 27 април. За един час 53-хилядното население е евакуирано, като му е казано, че евакуацията ще продължи само три дни. Два дни след аварията по телевизията е направено 20-секундно публично обявление: „В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия.“
Десет дни след аварията е установена забранена зона в радиус от 30 км около централата и започва евакуация на населението в нея.
Снимка: www.flagman.bg
Населението не е достатъчно информирано. В печата се поместват съобщения, омаловажаващи истинските размери на катастрофата.
В същото време партийните и държавните служители са снабдявани с лекарства и храни от незаразени източници. Поради информационната завеса, на манифестация по случай Деня на труда, хиляди граждани маршируват под пролетния радиоактивен дъжд.
Снимка: www.sega.bg
След 23 години и 1 ден експлоатация, на 15 декември 2000 г., Чернобиската АЕЦ прекратява производството на електроенергия завинаги.
Изграденият нов саркофаг на Чернобилската АЕЦ, Снимка: www.smolyan.bgvesti.net
На 3 януари 2010 г. украинското правителство приема закон, от който се очаква електроцентралата да бъде напълно демонтирана до 2065 г., като и до момента се работи по извеждането й от експлоатация и преобразуването на разрушения четвърти блок в екологически безопасна система.
На 20 ноември 1989 г. отново става пожар в турбинното отделение на българската АЕЦ „Козлодуй“. Година по-късно, през 1990 г., МААЕ отбелязва, че в АЕЦ „Козлодуй“ са се случили няколко сериозни произшествия, включително и такова, при което има радиоактивно замърсяване на подпочвени води на площадката. От пускането на първи блок през 1974 г. най-малко 200 служители са получили облъчвания във високи дози.
На 22 – 23 септември 1992 г. избухват пожари в генератор при тестово пускане на реактор (две събития от първа степен по международната скала за ядрени събития INES).
На 3 януари 1993 г. има изпускане на радиоактивна пара (първа степен по INES). На 2 декември същата година отново избухва пожар, този път в хранилището за ядрени отпадъци.
Снимка: www.nova.bg
На 19 май 1998 г. първи блок е спрян за презареждане с гориво. След приключване на зареждането на реактора се извършва деконтаминация на стената на парогенератора с химически разтвор. Поради спукване на тръба, част от разтвора се излива в помещението на парогенератора, достига аварийния резервоар с бор и го замърсява. На 20–21 май съдържанието на резервоара е прецедено, почистено и той е отново напълнен с концентрирана борна киселина. По време на почистването на резервоара е осигурено снабдяване с борна киселина на първия контур на реактора и на басейна с отработеното гориво. Също така са предприети мерки за предотвратяване на възможно навлизане на чиста вода в реактора и в басейна с отработено гориво. Въпреки това операцията и била извън оперативните ограничения, тъй като аварийния резервоар с борна киселина не е на разположение. Причините за спукването на тръбата не са изяснени. Събитието е предварително оценено като първа степен по международната скала, но след приключване на разследването по случая, е променена до втора степен, поради явно нарушение на процедурите за безопасна работа.
Токаймура, Япония, Снимка: www.dead-city.ru
На 30 септември 1999 г. се случва най-голямата авария в историята на атомната енергетика в Япония. В завода за производство на гориво за АЕЦ в научния град Токаймура, префектура Ибараки, заради грешка на персонала, започва неуправляема верижна реакция, продължила 17 часа. Облъчени са 439 души, а 119 от тях получават доза, която надвишава в пъти дневно допустимите стойности. Трима служители получават критична доза облъчване, като двама от тях умират.
АЕЦ „Михама“, Снимка: www.atominfo.bg
На 9 август 2004 г. става авария в АЕЦ „Михама“, разположена на 320 км западно от Токио на о. Хонсю. В турбината на третия реактор имало мощно изпускане на пара с температура около 200 градуса по Целзий. Намиращите се в близост служители на АЕЦ-а получават в сериозна степен обгаряния. В момента на аварията в зданието, дето е разположен третият реактор, се намирали около 200 души. Не са открити следи на оттичане на радиоактивни материали. Загиват четирима, сериозно пострадалите са 18. Аварията е сред най-сериозните по брой жертви в АЕЦ в Япония.
АЕЦ „Кашивазаки-Карива“, Снимка: www.shz.de
„Кашивазики-Карива“ е най-мощната АЕЦ в света, според количеството генерирана енергия, която „приютява“ общо 7 реактора. На около 15 км от АЕЦ „Кашивазаки-Карива“ се намира епицентърът на второто най-силно земетресение, ударило АЕЦ. Това се случва през 2007 г. От централата има изпускане на радиоактивна вода. Централата е спряна след земетресението за 21 месеца и е подложена на строги технически проверки, които показват, че са необходими по-сериозни противоземетръсни мерки преди повторното й пускане.
При пълно натоварване на 20 януари 2003 г. в АЕЦ „Козлодуй“ възниква изтичане през заваръчния шев на първичния кръг на трети реактор. Събитието е определено като инцидент от първа степен.
По време на спирането на 5 блок на 1 март 2006 т. на българската електроцентрала, една от четирите помпи за охладителна течност не работи. При последващ тестов опит за спешно изключване на реактора, 22 от 60 контролни пръти остават в най-висока позиция, въз основа на промяната в дизайна на контролните пръти от компанията ОКБ „Гидропресс“. Засичането на контролните пръти и липсата на достъп на охладителна течност могат да доведат до разтапяне на горивните пръти. За да се изключи реакторът бива впомпана борна киселина. Операторът на централата първоначално определя инцидента като нулева степен.
Произшествието не е обявено в цялата си сериозност в българските медии, които не му обръщат достатъчно внимание. След продължителен натиск от международни контролни органи и неправителствени организации, министерството на икономиката и енергетиката, под управлението на Румен Овчаров, е принудено да преразгледа оценката си до инцидент от втора степен. Инцидентът е оповестен два месеца по-късно. Четири месеца след това управителният директор на централата е уволнен.
АЕЦ „Фукушима I“, Снимка: www.offnews.bg
Най-скорошната авария е тази от март 2011 г. в АЕЦ „Фукушима“, предизвикана от природни бедствия. Същинската авария е започнала заедно със земетресението около 1:46 ч. местно време, а вълните-цунами са достигнали брега 50 минути по-късно.
Последни проучвания сочат, че в атмосферата е изхвърлен два пъти и половина повече радиоактивен газ ксенон-133 в сравнение с количеството при Чернобилската катастрофа. Радиоактивните газове ксенон-133 и криптон-85 могат да попаднат чрез дихателните пътища в човешкия организъм. Попадайки в кръвта, те предизвикват лъчева болест.
Снимка: www.abc.net.au
Радиоактивни газове са изхвърлени още преди вълните-цунами, последвали земетресението, да достигнат сушата. Вълните-цунами се първоначално се смятат за причинител на топенето на горивните пръти в три реактора на японската електроцентрала. Следователно, официалната версия не отговаря на истината и реакторите са засегнати още от земетресението. Изследването е ръководено от норвежки специалисти от Института за изследване на атмосферата, с участието на Австрийската централна служба по метеорология и геодинамика във Виена. За основа на изследването са използвани данните от 1000 измервания на радиоактивността в почвата и въздуха. Резултатите показват, че в промеждутъка от 11 до 15 март в атмосферата са изтекли 16,700 PBq (пета-бекерел) ксенон-133. Физикът Андреас Щол твърди, че „това е най-голямото изтичане на радиоактивни благородни газове в историята, което не е свързано с военни ядрени опити“. Ксенонът се разпада сравнително бързо и за няколко седмици изчезва напълно, за разлика от цезий-137, чийто разпад трае около 30 години. Цезият остава дълго време в околната среда и е особено вреден за човешкото здраве. Попадналият във въздуха цезий-137 е развил радиоактивност до 42 процента от стойностите, измерени след катастрофата в Чернобил.
Снимка: www.straitstimes.com
Учените изследват и замърсяването от радиоактивни дъждове в различни японски региони, като изхождат от метеорологичните условия по време на катастрофата. Тъй като ветровете са били предимно западни и не е имало много валежи, около 20% от емисиите цезий-137 са попаднали в почвите, докато 8- на сто от емисиите са били разнесени над океана. Най-силното замърсяване с цезий-137 е регистрирано на 19 март. Точно по това време радиоактивният облак над остров Хоншу е бил най-голям. Именно в почвата на Хоншу е попаднала и голяма част от радиоактивния елемент.
Така хронологично изглеждат авариите, случили се в периода от 1948 година насам.
Снимка: www.div.bg
Работещите електроцентрали са един от основните източници на потенциална радиационна опасност за населението и околната среда. Излизането на облак от газообразни радиоактивни вещества в околната среда може да доведе до поражения на хората и на други радиационно-чувствителни компоненти на екосистемите в околните местности и да предизвика радиоактивно замърсяване на прилежащата територия. Площта на засегнатата местност зависи от тежестта на аварията, както и от ред други условия и фактори, включително метеорологични.
Последиците от радиацията са свързани с генетични мутации (в района на Чернобил продължават и до днес). Те засягат растения, животни и лица, родени след инцидента. Радиоактивното замърсяване засяга водата и почвата, което се отразява върху бързия растеж и големия размер на растенията. Засегнати са както дивите екземпляри, така и домашните култури. Аномалии се проявяват и при хората, и при животните.
Снимка: www.chernobyl.me
Институтът по клинична радиология на Украйна се посещава от деца с проблеми, свързани с атомната авария през 1986 г. Те са децата на т.нар. „чернобилчета“, ново поколение, растящо слабо и болно, поради увредена имунна система.
Снимка: www.chernobyl.me
Репродуктивната система на жените е безвъзвратно увредена, поради което рязко спада раждаемостта, а децата, родени след експлозията често страдат от синдром на Даун. Наблюдава се значително увеличаване на броя на болните от левкемия, рак на щитовидната жлеза и психични заболявания.
Катастрофалните последици, под формата на радиоактивни дъждове, се разпространяват и са един от основните фактори за здравословни проблеми – заболявания на нервната и ендокринната система. Щитовидната жлеза е най-застрашена от злокачествени тумори, образувани в резултат на радиоактивно замърсяване.
Установено е, че значително е увеличен броя на вродените аномалии и има висок процент на детска смъртност, особено в някои региони на Беларус. Редица изследвания са доказали, че жителите на замърсените региони са застрашени от сърдечно-съдови заболявания, катаракта, намален имунитет, настъпват усложнения по време на бременност или раждане, увеличава се броят на мъртвородените деца и родените с деформации. Много двойки не могат да се сдобият с наследници, поради увреждане на репродуктивната им система.
Снимка: www.chernobyl.me
Темата, свързана с ядрената енергетика и авариите в атомните електроцентрали, е от изключителна важност за човешкото общество, защото никоя страна, разполагаща с АЕЦ, не е застрахована от подобен проблем, без значение дали той е вследствие на човешка грешка, или заради природно бедствие, и множеството случаи го доказват.
