Истина или мит – Хърватия по-добра медийна среда от България
Един престой в чужда страна не означава непременно, че е нужно да посещаваш характерните за страната исторически обекти. А и да се чувстваш като част от тълпата не винаги е най-добрия метод за научаване на нещо ново.
В Хърватия посетих един невероятен обект – националната Хърватска радио и телевизия – HRT. Нетипичен обект за посещение, но несъмнено доста полезен за един бъдещ журналист. .. Причината да посетя обекта бе организирано посещение на няколко ученици от основното училище, в което стажувам. Един нестандартен следобед и доста интересен метод за привличане на бъдещи журналисти от страна на обучаващата организация.
Но нека премина към същността! Медията ми направи истинско впечатление още при слизането от таксите. Огромна сграда, разполагаща с достатъчно място за 4 телевизии и 3 радиа…. и за няколко зали на Националния симфоничен оркестър на Хърватия…. скромно…
При пристигането ни пред входа на телевизията ни посрещна един от редакторите , който ни упъти към една от близките зали. В нея ни разказа за богатата близо 100 годишна история на медията, за развитието и разширяването й през годините и за предизвикателствата по време на работа. А след това стартирахме обиколката из сградата. Сграда с площ 31км, с множество радио и телевизионни студия.
При обиколката успях да видя радио студията на медията, както и различните телевизионни декори, гардеробните, част от архивите и още много други и интересни неща. Най – вълнуващо беше влизането по време на живо предаване по един от телевизионните канали и влизането в апаратната по време на радио предаване.
В същността на материала обаче искам да представя наблюденията ми над това, което излъчват 4-те телевизионни канала на HRT и телевизионните канали на БНТ. Приликата между двете национални телевизии е, че са с обществен характер и нищо повече. Направи ми впечатление, че хърватската телевизия работи интензивно, с множество и разнообразни предавания, с различни гости и много голям екип. Още при посещението си там забелязах една значителна разлика между двете българските и хърватската телевизия, а именно че по коридорите не се скатаваха непознати лица, които просто да излязат на по чаша кафе, а напротив всеки бе в стаята, в която работи. Също като в България, а?
Програмата на телевизията е доста разнообразна, пълна и интересна. Както споменах телевизията е с обществена – по модел на английските обществени телевизии. Към таксата за телевизия се заплаща допълнителна такса, за да се използват каналите на HRT. Рекламите са кратки, в продължение на 1-2 минути, които предимно представят предстоящи предавания или какви са промоциите в близкия супермаркет.
При посещението ми разбрах, че са най-голямата медия в Хърватия. Имат конкуренция, разбира се, от страна на двете частни телевизии NOVA и RTL Хърватия, но не губят преднина в много случаи.
Телевизията предлага различни предавания, които да обхванат по-голям брой зрители. Разработват и 5-ти канал, който засега е в тайна, но се очаква да стартира в началото на следващата година.
За сравнение нашата национална телевизия има 4 канала – един от тях излъчва програмата на основния, БНТ1, БНТ2 и БНТ world. В тях също се излъчват разнообразни предавания, българско кино и концерти. БНТ е обществена телевизия, която работи предимно в полза на обществото, или поне така е редно да работи. Свободата на словото в България е един от основните проблеми, който спъва работата й с обществото. За разлика от България, свободата на словото в Хърватия е значително по-добра. Според последната класация на „Репортери без граници” Хърватия е на 74 място от общо 180 държави. Притеснителна статистика, но доста по – добра от българската 109-та позиция.
След като посетих телевизията менторите от училището, в което стажувам, предложиха да ме запознаят с млада журналистка, която към момента работи като ПР в училището. В неформален разговор, тя ми разказа за предизвикателствата на един журналист в Хърватия, за работата и свободата на словото. По нейни думи в Хърватия проблем със свободата на словото няма или поне не е сериозен. Разказа ми как е започнала да работи в телевизия и в женско списание на пълен работен ден, веднага след завършването на специалност журналистика. По нейни думи работата в Хърватия е доста интензивна и изисква повече от необходимото време за работа, а заплащането е, както тя се изрази „ парите са недостатъчно за часовете работа”. И така решила да напусне медиите и да се захване с ПР и работа с деца със специални потребности.
И ако трябва да направя обобщение на всичко, което написах по горе, то би звучало така: Хърватските медии предлагат повече предавания, за по-широк кръг от хора, но за сметка на това заплащането е недостатъчно за часовете работа. Хърватите работят строго и дисциплинирано, като в техните материали се вижда повече свобода на словото, с повече и по-широк кръг от аудитория.
Сградата на националната хърватска телевизия HRT.
Автор: Ирина Илиева
Снимка: http://www.poslovni.hr/hrvatska/hrt-u-sijecnju-pokrece-novi-televizijski-program-htv5-335199
