„От мегдана“ пренесе русенската публика във Възрожденска България
С много музика, танци и актьорска игра, Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Велев” град Плевен върна русенската публика във Възрожденските традиции и обичаи. Спектакълът представен на сцената на Доходното здание разигра традициите около влюбването, както и щастливата развръзка за всички млади – сватбата.
Мартин Божгов – хореограф : „Идеята на спектакъла „От мегдана’ е любовта между двама млади, които преминават през препятствия, за да стигнат до самия хепи енд към финала, за да се вземат. Двама луди млади се вземаха. Т.е накрая има сватба. В спектакъла ще видите играта на русалци или колушари. Ще видите гадаенето, ладуването, момите как си избират момци, за да се оженят. Накрая ще видите това свождане, където се носи благата ракия на сватовете, когато момата се превежда в момкови двори,” да заведем младите вкъщи да им покажем стаята”
ПЛАМЕН ИВАНОВ – главен солист: „Спектакъла представя любовта на двама млади. Калина показва, че е болна, аз й давам китка, а тя е болна от любов, след това се търси лек, организира се сватбата.“
Хореографията на спектакъла е изградена изцяло върху символиката, характерна за народното ни творчество, а костюмите са автентични и отличаващи Северна България от другите етнографски области.
Мартин Божгов – хореограф: „Китката е символ на любовта, както ще видите и самата билка, когато сутрин рано стават с гъдулката да берат билки, които са лечими. Кърпата е символ на задругата, както ще видите накрая, че се държат за кърпата, това свождане което е символ на плодородието. Ще видите в самия спектакъл накрая, че не се държат за ръце, а за къропата. Т.е. е символ за любовта на двама млади. На премиерата 2017 година изкарахме с разрешение от общ Пловдив изкарахме костюм на 130 години на младоженеца и булката, но само за премиерата. Сега имаме костюми, които във времето са се правили, ансамбъла навършва 60, които са характерни за нашия край.“
Музиката е от изключително значение за спектакъла, защото без нея танца и актьорската игра ще изгубят стойността си. А с песните историите криещи се зад танца могат да бъдат разбрани от публиката.
Красимир Кондов – гл. худ ръководител: „Северняшката област е твърде голяма, част от северняшката област е Добруджа, от тази страна на Дунав до Тимок е северняшка област. Фолклора, който е най-разнообразен и не се показва, Няма много северняшките песни. Тук са заложени песни и обреди най-вече области и обичаи, които се различават от Тракия. Има голяма разлика, в крайна сметка е наше българско и трябва да се опази. Идеята на Божков бе интересна и с удоволствие съгласих веднага да напиша музиката. Ще видите, че не е типично танцово, а по театрално, както е било едно време от мегдана”
Мартин Божгов – хореограф: Бавната песен носи своя характер, бързите танци носят темперамента, в един цялостен спектакъл е важен характера, 80% е музика, останалото е танц, а танца е сила с която да изтанцуваш преживяното. 10.42
Любовта към народното творчество обаче, идва първо от семейството, а след това и при правилното преподаване от страна на учители и хореографи. Училищата и университетите не винаги създават танцови и музикални състави и народната музика отпада от ежедневието на младежите.
Красимир Кондов – гл. худ ръководител: „Всичко започва от семейството, нека не забравяме, че ако в едно семейство не се е изпяла нито една песен, ням как да продължи. В момента понеже няма такава приемственост, няма достатъчно школи, единствената инфо идва от учителя, което не е достатъчно. Всичко идва от семейството, майките да научат по някоя песен и да я изпеят на децата си, както и танците.“
ПЛАМЕН ИВАНОВ – гл.солист: „Занимавам се с народни танци от много малък. Танцувам от 4 годишен, това 18 години вече. Танците това е животът ми, още един да имам пак така ще го живея. В моето семейство, баба ми е народна певица, дядо ми е танцьор, баща ми също е танцувал. Първо в детската градина, след това в читалището,а после трябва да надграждаме.“
Вече 60 години Северняшки ансамбъл запазва и обогатява народното творчество с нови и още по-атрактивни спектакли, които съхраняват българските традиции. Ансамбълът имат десетки награди от конкурси в страната и чужбина, като най-важната за тях остава публиката.
ПЛАМЕН ИВАНОВ – гл.солист: „Най-голямата награда, отвсякъде, без значение дали с ансамбъла или сам е публиката, когато ръкопляскат, стават на крака и викат „Още”. Това е може би най-голямата награда за един танцьор, музикант и певец.“
Мартин Божгов – хореограф: „Награди много, най-престижната и тя постоянно присъства е публиката, да излезем, да ги заредим тези хора.“
„От мегдана” привлича широк интерес сред българската публика, като все още се обсъждат предстоящите спирки на спектакъла, който символ за усърдната работа на екипа вече 6 десетилетия.
